Кръвта на боговете [bg]

Клеант все още се опасяваше от римския управител, който го беше предизвикал да му бъде партньор. Въпреки че разлика­та във възрастта им беше трийсет години, той все още не беше успял да нанесе съкрушителен удар, а само беше нашарил ръ­цете му с червената боя, нанесена по дървения меч. Въпреки това чувстваше, че двубоят се обръща в негова полза, и нямаше нищо против, че приятелите му викат окуражително край иг­рището. Рим можеше и да управлява Атина, но местната тълпа открито демонстрираше подкрепата си за младия грък.

Окуражен от възгласите им, Клеант блокира поредната ата­ка с малкия си щит и се хвърли към гърлото на римлянина.

Това беше опасен удар, един от малкото, които можеха да се окажат фатални с дървени оръжия. Брут се напрегна от гняв и отби, след което нанесе серия удари, които принудиха Клеант да отстъпи крачка по крачка. Младежът си помисли, че навре­мето римлянинът е бил наистина много, ама много добър - и все още се намираше във впечатляваща форма, макар че беше задъхан и от влажната му коса пръскаше пот.

Вместо да го притисне отново, Клеант се поколеба. Всичко, което беше научил при тренировките, се оказа неспособно да пробие защитата на противника му. Въпреки това не искаше да го побеждава чрез изтощение. Изправи се срещу Брут и на­прави движение, сякаш прибира меча в ножница на кръста си. Бяха само по гамаши и нямаха истински ножници, но жестът беше недвусмислен. Брут сви устни - навремето и той беше не по-малко арогантен. Пристъпи напред, като не изпускаше от поглед Клеант, докато прибираше меча до бедрото си, готов за удар. Младежите обичаха подобни трикове, които предста­вляваха тест по бързина. Брут гледаше противника си в очите, отпуснат напълно.

Атаката дойде внезапно - удар, който Клеант бе упражнявал хиляди пъти през младия си живот. Ръката му замахна мълние­носно. За негов потрес усети как нещо изгаря врата му отстра­ни, оставяйки червено петно, което се смеси с потта му и закапа по голите му гърди. Брут нанесе още два бързи удара, един по вътрешната част на бедрото, където човек бързо щеше да умре от загуба на кръв, и втори в хълбока. Всичко се случи за миг и Брут се ухили гадно и отстъпи назад.

- Вторият действащ често се оказва по-бърз. Не са ли те учили на това? - попита той. - Ако е трениран, реакцията му е по-бърза от замисления удар.

Клеант посегна към гърлото си и червената боя изцапа пръ­стите му. Погледна надолу и видя ивицата по десния си крак. Тълпата се беше смълчала и той сковано се поклони на римския управител.

- Ще запомня урока - каза Клеант. - Ще повторим ли?

Зрителите рязко завъртяха глави, когато на двора за трени­ровки прозвуча ръкопляскане. Брут видя Касий при парапета.

Изглеждаше свеж и във форма. А до него стояха Светоний и Гай Требоний. Брут стисна зъби и с бързо движение метна дър­вения меч на Клеант, койго беше принуден да го улови.

- Не и днес - отвърна Брут през рамо. - Май имам гости.