Кръвта на боговете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553829
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кръвта на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Педий стоеше пред входа на храма на Веста и разговаряше с Квинтина Фабия. Октавиан почти не беше разговарял с нея, откакто бе станал консул, но беше започнал да я смята за своя поддръжница, най-малкото заради това, че бе леля на Меценат.
За негова изненада Квинтина Фабия тръгна към него с разперени ръце.
- Цезар, чух, че трябва да те поздравя.
Октавиан погледна Педий, но той само сви рамене. Октавиан се остави да го прегърнат. Силата на жрицата беше изненадваща.
- За какво? - попита той, след като тя го пусна.
- За годежа ти, естествено - рече тя.
- А. Честно казано, не се радвам особено на перспективата да имам дванайсетгодишна съпруга, Квинтина.
Беше видял дъщерята на Марк Антоний само веднъж след връщането си в Рим и предстоящият брак бе просто част от пазарлъка между двамата. Ако не друго, съжаляваше Клавдия, но браковете в Рим бяха разменна монета и засвидетелстваха взаимната подкрепа между две фамилии. Той нямаше да попречи на популярността му сред благородните госпожици в града. Октавиан беше хубавец, млад и на власт - силно съчетание, което можеше да му осигури различна партньорка всяка нощ, стига да поискаше. Подозираше, че Квинтина знае много добре това и го дразни, така че се опита да приеме нещата радушно.
- Просто си мислех за други неща, Квинтина. Извинявай.
- Разбира се. Младите мъже са вечно влюбени - отвърна тя.
- Може би. Не знам. Лично аз мечтая за нови легиони, обучени и калени през зимата.
Погледна Педий, който изглеждаше смутен от разговора и малко объркан от вниманието на жрицата.
- Казвай, Педий. Точно днес не съм тук, за да говоря за любов.
Възрастният мъж прочисти гърлото си.
- Много съжалявам, Фабия, но се налага да продължим разговора си друг път.
- О, добре тогава, макар да познавам няколко римски вдовици, които с радост биха се запознали и с по-зрял мъж, Педий. Те имат по-дълбоки вирове от младите момичета, по които си пада Цезар. Реките им не са пресъхнали през годините без мъж. Всъщност тъкмо обратното. Помисли си за това, докато губите чудесната сутрин в разговори.
Тръгна обратно към храма, като остави двамата да се взират след нея. Педий поклати глава, раздвоен между подозрението, че му се подиграват или че проявяват към него истински интерес.
- Формирахме шест нови легиона и обявихме имената им пред Сената. В момента са малко повече от обикновени селяни и ратаи. Обучават се в района на Арециум, но се налага да си делят мечовете и щитовете.
- Тогава купи още.
Педий въздъхна раздразнено.
- Щях да го направя, ако имах пари! Имаш ли представа колко струва екипирането на пет хиляди мъже, да не говорим за трийсет хиляди? Мечовете трябва да дойдат от Испания, а Секст е блокирал целия западен бряг. Хиляда мили. Цезар! Вместо за един месец по море, пристигат четири пъти по-бавно, а дотогава войниците трябва да тренират с пръчки и събрани оттук-оттам оръжия, произведени преди повече от сто години. А където и да потърся пари, навсякъде ми казват, че Цезар ме е изпреварил и всички ковчези са празни.
Октавиан определено не се нуждаеше от още едно напомняне, че Секст Помпей тормози крайбрежието. Касий и Брут ставаха все по-силни в Гърция и Македония и той много добре си даваше сметка за душещата хватка, която изцеждаше силите на страната.
Уредил съм доставянето и на сребро по суша, от мините в Испания. Освен това търся решение на проблема с флота на Секст Помпей. Това източва хазната, но трябва да съм в състояние да защитя легионите, докато прекосяват морето.
Бих искал да споделяш повече плановете си с мен - каза Педий. - Макар че проскрипциите накараха някои от враговете ти да млъкнат, основните проблеми си остават. Не можем да започнем кампания без още легиони, които да осигурят безопасността на Рим, както и без транспортни кораби, разбира се. Докато не се сдобием с тях, оставаме затворени на сушата.
- Добре, консуле. Няма смисъл да се тюхкаме над трудностите си. Бил съм и в по-тежки положения, повярвай ми.
За негова изненада Педий се усмихна.
- Прав си. И успя да излезеш от тях. Градът още разчита на теб да оправиш нещата, сякаш можеш само с едно махване на ръката да докараш евтино зърно. - Той се наведе малко напред, така че вездесъщите ликтори да не могат да го чуят. - Но всичко, което спечели, може да ти бъде отнето, ако хора като Брут, Касий и Секст Помпей си намерят някой съюзник в Рим.