Кръвта на боговете [bg]

- Вече съвсем ме обърка отвърна Меценат, макар че очите му проблеснаха развеселено.

Агрипа не можеше да го погледне.

- Меч, а не ножница! Богове, не знам как да кажа такива неща. Знаеш какво имам предвид!

- Да, знам - отвърна Меценат със смях. - Просто исках да чуя как ще се изразиш. Вергилий! Приятелят ми иска да знае какво си - меч или ножница?

- Моля? О, меч, разбира се. Добра римска стомана, това съм аз!

Агрипа изстена. Изгледа кръвнишки двамата, но се горде­еше с онова, което беше създал край езерото, и част от него искаше да им го покаже.

- Добре, елате с мен - рече той.

Вергилий и Меценат се спогледаха ухилено и го последва­ха. Агрипа отиде до една стълба и започна да се изкачва, като се прехвърляше с непринудена лекота от платформа на плат­форма. Меценат и Вергилий го последваха по-бавно и накрая стигнаха до недовършената палуба. Част от нея все още беше непокрита, така че можеха да видят пейките на гребците долу.

- Отначало опитах да сложа четири гарвана[14] вместо оби­чайния един. Резултатът е на дъното на езерото. Горната част на галерата стана много тежка. Въпреки това съм решил да приспособя няколко, тъй като така ще мога да изсипя повече мъже на вражеския кораб, но ако има вълнение, галерите няма чда са достатъчно стабилни. Тепърва трябва да намеря начин да постигна числено превъзходство.

Обърна се към Меценат с надеждата, че го разбира, но бла­городният му приятел гледаше объркано.

- Гребците на гези кораби няма да са роби. Всеки ще бъде войник, избран със съревнование от легионите на Октавиан. Предлагам два пъти по-високо заплащане за всеки, който може да спечели мястото. По отношение на бойци би трябвало да превъзхождаме трикратно всеки екипаж на Секст Помпей.

- Това вече е преимущество - призна Меценат. - Но Помпей рЯзполага с двеста галери. Ще ти е нужно и нещо повече.

Имам нещо повече - кисело рече Агрипа и погледна Вер­гилий. - Ако обаче ви го покажа, искам да се закълнете, че ще умрете, преди да сте казали на когото и да било. И без това ми е достатъчно трудно да попреча на работниците да изчезнат в града и да започнат да дрънкат пред всеки, който поиска да ги изслуша.

Още веднъж имаш честната ми дума - каза Меценат. Вер­гилий повтори сериозно думите му.

Агрипа кимна и викна на един от работниците на палубата:

- Изкарайте катапулта.

- Катапултите не са нищо ново - малко нервно каза Верги­лий. Всяка бойна галера ги има.

- И изстрелват камъни, които по-често падат в морето, от­колкото върху целта си - изръмжа Агрипа. - Проблемът е в точността, така че се заех да го реша. Те не разполагат с нищо подобно.

Под ръководството на дърводелеца шестима мъже издигнаха от недрата на кораба греди и въжета. Меценат и Вергилий гле­даха как работниците сглобяват машината на палубата. Първо заковаха за дъските кръгла платформа, която можеше да стои неподвижно дори в буря. Върху нея в специално предвидени жлебове поставиха бронзови топки. Отгоре беше закрепен друг дървен кръг и се получи площадка с височина шест стъпки, която можеше да се върти с лекота дори когато върху нея има товар. Останалата част от катапулта беше сглобена с бързина, постигната след дълга практика.