Кръвта на боговете [bg]

Нещастникът се затъгри към кърмата, без да се пуска от парапета. Секст тръгна по люлеещата се палуба към носа и се загледа в сивата шир. Навсякъде около себе си виждаше де­сетки галери, борещи се с вълните. Бяха най-уязвими, когато греблата трябваше да се приберат и отворите да се затворят с насмолено платно, за да не влезе вода в палубата на гребците. Някои галери вече го бяха направили и бяха вдигнали малко платно за бурно време, но повечето продължаваха да се мъчат с греблата и ледената вода нахлуваше през отворите в дърве­ните стени. Мъжете вътре сигурно се бореха за живота си, но поне галерите можеха да се управляват. Другите можеха да заобиколят сушата, разчитайки единствено на парчето плат, веслата на кърмата и редките случаи, в които успяваха да зър­нат южния бряг.

Секст преглътна нервно в очакване на трясъка, когато някой кораб се натъкне на скала или може би на съседа си. Винаги имаше опасност, но галерите бяха в относителна безопасност, когато можеха да се насочат към сушата и да заседнат в пясъка. Ставаха уязвими само когато луд като него им наредеше да из­лязат в дълбоки води.

Една вълна се разби в носа и го измокри до кости. Дъждът забарабани по палубата и намали видимостта още повече. Секст се взираше към брега, който се виждаше само като смътна ли­ния в сивотата. Трябваше да стигне до някакво убежище преди бурята да се е стоварила върху него с пълната си сила, но както изглеждаше, екипажите му трябваше да изтърпят още, преди да заобиколят носа. Когато успяваше да зърне другите кораби, забелязваше, че все повече и повече се принуждават да изтег­лят греблата, за да не потънат. Сега ги насочваха единствено огромните весла на кърмата. През пръските и мъглата Секст виждаше как някои галери се отдалечават в морето и войници се катерят по мачтите, за да виждат по-добре и да ориентират онези долу. Изстена. Знаеше, че ще изкара огромен късмет, ако изгуби само няколко кораба. Искаше му се Ведий да е тук, но първият му помощник беше единственият човек, на когото мо­жеше да повери другата половина от флота. Ведий нямаше да го предаде, сигурен беше в това. Беше оставил с него още два­ма души, които бяха инструктирани тихомълком да го убият, ако го направи.