Кръвта на боговете [bg]

   - Сега ще видите - каза Агрипа.

Куките бяха закачили противниковата галера под ъгъл. Ко­гато въжетата се опънаха, екипажът се втурна към борда, от който щеше да дойде атаката. Това наруши баланса на кора­ба, той рязко се килна и палубата му се превърна в пързалка. Още мъже се плъзнаха към ниската страна с панически викове. Греблата от другата страна се издигнаха от водата, а гребците от ниската се замятаха, когато водата на езерото нахлу в кораба. Преди Агрипа да успее да изреве нова заповед, галерата се пре­обърна с оглушителен трясък, показвайки извития си лъскав корпус, който досега бе под повърхността.

Меценат преглътна нервно, осъзнал, че току-що е станал свийетел на удавянето на двеста мъже, ако не и повече. Дори онези, които можеха да плуват, грудно можеха да се спасят от студената вода. По-навътре в езерото екипажът на първата га­лера стоеше като зашеметен от онова, което бяха направили.

Меценат погледна Агрипа и видя, че приятелят му се раз­късва между ужаса и задоволството.

- Богове, мислех си... - Извика на екипажа на галерата да спасят евентуалните оцелели и избърса потта от челото си.

- Знаеше ли какво ще се случи? - попита го потресеният Вергилий.

Агрипа поклати глава.

- Не. Но това не е игра. Ще използвам всичко и няма да про­пусна нито едно предимство.

Галерата бе заобиколена от съскащи мехури. Чуваха слабите викове на хората, останали в палубата на гребците. Въпреки всичко някои от попадналите в капана успяха да се измъкнат и изплуваха, като мятаха ръце, викаха и отчаяно се мъчеха да се задържат на повърхността, докато ги спасят.

- Трябват ми още двайсет милиона сестерции за построява­нето на канала до морето - каза Агрипа. - Ще осигуря на Цезар нужните му галери и ще унищожа Секст Помпей каквото и да струва това.

- Ще се погрижа да ги получиш - каза Меценат. Обичайното му добро настроение се беше изпарило.

Октавиан вдигна ръка и другите наддавайия незабавно спряха.

   - Четири милиона сестерции - каза той.

Аукционерът кимна и остави настрана подпечатаните до­кументи за собственост, за да може да ги вземе след края на разпродажбата. Никой участник в наддаването не смееше да си навлече неприязънта на един консул и триумвир, макар че имението на Светоний беше добро, на брега на река и с чудес­на къща на хълм недалеч от Рим. До него имаше друг имот, който Октавиан беше наследил от Цезар, и той не можеше да изпусне възможността да увеличи земите си. Въпреки това му беше малко странно да наддава за имоти, които самият той бе изкарал на пазара. Десет процента от финалната цена отиваше за гражданина, който беше предал фигуриращия в списъка, и след публикуването на проскрипциите имаше ужасяващи сце­ни, в които тълпата разбиваше вратите на нарочените и ги из­мъкваше на улицата. Често беше представяна само главата на нещастника с искане за награда.