Кръвта на боговете [bg]

- Да, някой ден, когато примката не е на врата ми, може би ще мога да изгубя известно време със стари карти и градове. Колко време ти трябва, за да докараш легионите в Македо­ния?

- Те вече пътуват. През пролетта двамата с теб ще имаме ар­мия, способна да се изправи срещу всичко, което им остане на гриумвирите сред прекосяването. Можем да изведем на бойно­то поле деветнайсет легиона, Бруте. Повече от деветдесет хи­ляди мъже, повечето от които ветерани. Каквато и неудавена сган да стъпи в Гърция, след като Секст поработи върху тях, няма да издържи дълго срещу подобна сила.

- Аз ще командвам, разбира се - каза Брут.

Касий рязко спря насред улицата и другите спряха с него, така че тълпата беше принудена да ги заобикаля като река око­ло стърчаща скала. Чуха се ругатни на гръцки, но римляните не им обърнаха внимание.

- Мисля, че разполагам с повече легиони от теб, Бруте. Хай­де да не губим заради разправии войната, преди оше да сме я започнали.

Брут прецени решимостта на жилавия мъж, който стоеше срещу него.

- Имам повече опит от теб и петимата ти легати - рече той. - Сражавал съм се в Галия, Испания и Египет, при това години наред. Не оспорвам верностга им към теб, Касий, но вече съм бил жертван от Цезар. Няма да бъда жертван отново.

На свой ред Касий прецени доколко може да се съпротивля­ва и накрая се предаде.

- Е, в такъв случай ще командваме заедно - каза той. Войска­та е прекалено голяма, за да може само един да дава заповедите. Това устройва ли те? Всеки начело на собствените си легиони?

- Аз ще разполагам с осем, а ти с единайсет, Касий, но да, мисля, че можем да ги накараме да се разтанцуват, когато дой­де времето. Ще ми трябва обаче конница, под мое командване. Знам как да използвам екстраординариите.

- Добре - отвърна Касий. - Имам осем хиляди. Твои са. Приеми го като жест на приятелство.

Светоний поклати глава. Раздразнението му растеше, докато гези двамата обсъждаха бъдещето, без да отдават дължимото на ролята, която беше изиграл самият той заедно с Бибил.

- Да не мислите, че всичко се свежда само до война? - каза той с насмешка. - Или до няколко монети с гръмки хвалби върху тях?

Брут и Касий го изгледаха кръвнишки, но той не се уплаши и продължи:

- И кой от вас ще стане император, когато всичко приключи? Кой ще управлява Рим като цар?

- Светоний, не мисля, че... - започна Касий. За негова изне­нада Светоний вдигна ръка, за да го прекъсне.

- Познавам те от момче, Бруте. Забрави ли?

- О, никак даже - отвърна Брут.

В тона му се долавяше предупреждение, но Светоний не му обърна внимание. Тълпата продължаваше да тече около тях.

- Тогава двамата с теб вярвахме в републиката - не само като фантазия, а като нещо истинско, нещо, за което си заслужава да се умре. Юлий никога не е вярвал в това. Републиката струва един живот, помниш ли? Струва също и една смърт. Точно нея се опитвахме да спасим, но по начина, по който говориш, оста­вам с впечатление, че си го забравил. Помниш ли колко мразеше навремето хора като Помпей и Корнелий Сула? Генерали като Марий, които биха направили всичко, за да се доберат до власт? Цезар беше един от тях, част от същата гадна болест. И същото се отнася за осиновения му син. Ако Окгавиан бъде убит или победен, не бива да се появява някой друг като него, който да го замести. Старата република зависи от добрата воля на онези, които са достатъчно силни, за да я разкъсат, но тя струва повече от няколко души. Отдадох живота си на тази кауза и ще умра за нея, ако се наложи. Това е залогът - по-голям, отколкото война, флот или друг диктатор. След това или ще имаме императори, или ще бъдем свободни хора. Ето защо сме против Октавиан не защото търсим отмъщение или за да се защитаваме, а защото вярваме в републиката. За разлика от него.