Кръвта на боговете [bg]

- Да - каза Брут. Видя, че Светоний вдига глава, и сви раме­не. - Той има единствения флот на запад и името ми не е петно за него и за лагера му. Разбира се, че поддържам контакт. Знаеш ли, че братята Каска са при него?

- Не, не знаех отвърна Касий. - Това е добре. Макар че и тех­ните имения са били продадени, за да напълнят държавната хазна.

- Което е още един мотив да са на наша страна - каза Брут.-Точно сега не искам никакви изненади. Можем да използва­ме флота и да се прехвърлим в Италия, или да ги чакаме тук. Да, Светоний, знам, че ще дойдат. Октавиан и Марк Антоний не могат да ни игнорират, докато Рим остава без жито. Просто трябва да дойдат. Ще прекосят морето до Гърция, точно както направи Юлий Цезар срещу Помпей. Този път обаче мисля, че ще изгубят половината си хора, понеже Секст ще ги прати на морското дъно. Прав ли съм, Касий?

- Надявам се, че да отвърна слабият сенатор. - Това е най- добрата ни надежда да сложим край на всичко.

Докато излизаха от банята, Брут бръкна в кесията си, за да извади няколко бронзови монети за персонала. Спря, когато из­вади сребърна сестерция, и я подхвърли на Касий. Той я огледа намръщено, след което се разсмя.

   - „Спасител на републиката?“ Сериозно ли, Бруте? Струва ми се, ами, малко нескромно.

Брут се усмихна криво и подхвърли друга монета на Све­тоний, който я улови и се загледа в лицето, изсечено върху метала.

- Трудно бих успял да побера и вашите имена. Приликата обаче си я бива, не мислите ли? В качеството си на управи­тел аз отговарям за монетосеченето в Атина, така че не беше трудно. Не е зле да напомняме на гражданите защо сме убили човек в Рим. - Той кимна на Светоний. - Надявам се, че ще се съгласиш с това.

Касий бе свил устни при думата „убили“, но когато върна монетата, на лицето му беше изписано нещо като задоволство.

- Така е. Образът е всичко. Това е едно от нещата, които научих през годините. Хората знаят много малко, само онова, което им се съобщава. Открих, че са готови да повярват на поч­ти всичко, коего им казвам.

Брут изсумтя и подхвърли сребърната монета на прислуж­ника. Робът се поклони ниско, зарадван от неочаквания късмет.

Никога не съм отричал, че имах лични причини да участ­вам, Касий. Всичко, което направих, всичко, което постигнах, си оставаше скрито в сянката му. Е, затова осветих тъмните места и се освободих от него. Монетите са добри по своя начин. Ние наистина спасихме републиката, освен ако не я изгубим сега заради онова момче Октавиан.