Кръвта на боговете [bg]

Наддаването завърши на шест милиона и четиристотин хи­ляди. Октавиан направи знак на аукционера, който пребледня, когато си помисли, че е прекратил търга твърде бързо. Окта­виан поклати отново глава и посочи купчината документи за имението, което бе купил. Те щяха да бъдат отнесени в една от градските му къщи и парите щяха да се изплатят от един от стотиците пълномощници и слуги, работещи под прякото му началство. Мъжете в залата видимо се отпуснаха, когато го ви­дяха да излиза.

Търгът се провеждаше високо на Квиринал и Октавиан зас­лиза надолу към форума, без да обръща внимание на ликтори- те, които го следваха.

Новата сграда на Сената беше почти завършена и той се беше разбрал да се срещне с колегата си Педий при храма на Веста, за да присъстват на поставянето на последния камък. Животът в Рим течеше около него, докато слизаше, и устните му се извиха в крива усмивка при мисълта за някогашните вре­мена, когато едва можеше да си проправи път през приветства­щите го тълпи. Днес никой не го приветстваше.

Октавиан потръпна. Годината клонеше към края си и възду­хът бе станал студен. Във всяко отношение новата пролет из­глеждаше безкрайно далеч.

Когато стигна форума, усещането за енергията на града се усили. Откритото пространство бе пълно с хиляди мъже и жени. от служители в стотици търговски къщи до сенатори и юристи, обсъждащи всякакви теми; около мнозина от тях има­ше струпани тълпи. Рим беше създаван и пресъздаван с думи и идеи преди мечовете и въпреки това беше млад, също като самия него. Сенаторите не бяха изолирани от гражданите, поне през определени дни всеки месец. Те вървяха сред тълпите на форума и изслушваха молбите и исканията на онези, които представляваха. Хората можеха да се обърнат към тях по вся­какъв въпрос, от проблем със съседа до обвинение в убийство, и докато вървеше, Октавиан видя Бибил, който разговаряше оживено с група богати търговци. Подобно на Октавиан, Бибил беше увеличил имотите си покрай проскрипциите. Несъмнено беше пратил на търга свои хора, за да наддават от негово име за по-апетитните предложения.

Бибил видя суровите ликтори и студените му очи намериха Октавиан, който вървеше между тях. Октавиан знаеше, че по­между им няма и не може да има примирие. Бибил си траеше, защото Октавиан и Марк Антоний се бяха върнали в Сената с повече власт и по-малко ограничения. Октавиан усети отдалеч неприязънта му и се остави тя да го стопли. Бибил не го поз­драви - предпочете да се престори, че не го е видял.