Кръвта на боговете [bg]

- Е, какво ви доведе при мен? - попита Брут. - Надявах се да чуя оратора Тенес на агората.

- Заслужава ли си да се чуе? - попита Касий.

Брут сви рамене и махна с ръка.

- Знаеш какви са гърците. Виждат в света само хаос и не предлагат решения. Всичко при тях е прах и вятър в сравнение с римските мислители. Ако не друго, ние сме практични. Кога­то виждаме хаос, бързо му смачкваме главата.

- Винаги съм смятал, че са арогантен народ - отвърна Ка­сий. - Помня как един ми заяви, че били открили всичко, от боговете до секса. Посочих му, че ние сме заимствали идеите им и сме ги развили. Арес е станал Марс, а Зевс - Юпитер. И, разбира се, макар че не можем да развием кой знае колко секса, именно на нас ни е хрумнало да го опитаме с жени.

Брут се разсмя и го тупна по рамото.

- Не ми се иска да прекъсвам философската ви дискусия - намеси се Светоний, но имаме по-належащи проблеми.

Касий и Брут се спогледаха развеселено. Светоний забеляза това и устните му се свиха в тънка неодобрителна линия. Гай Требоний просто гледаше. Не се чувстваше достатьчно уверен, за да се включи в разговора.

- Е, разказвайте тогава - с въздишка рече Брут. Чувстваше се великолепно отпуснат. Какво или кой те накара да дойдеш тук от Сирия, Касий?

- Кой друг, ако не Цезар? - отвърна Касий. - Знаеш ли, че е образувал триумвират?

- С Марк Антоний и онзи галски генерал Лепид, да. Не съм чак толкова далеч от Рим, за да не научавам подобни неща.

- Дал си е правомощията на император! - озъби се Свето­ний, на когото му бе писнало ог веселия тон на разговора. - Действа като диктатор, разпродава имотите ни и се подиграва със закона. Знаеш ли за проскрипциите?

Брут се усмихна неприятно.

- Знам, че съм в списъка. И какво от това? Аз бих направил същото, ако бях на негово място.

- Колкото и да се преструваш, не си чак толкова примирен, че друг Цезар сее издигнал над всички ни- сприхаво рече Светоний.

Брут го изгледа студено и Светоний се принуди да се извърне.

- Внимавай, Светоний, поне когато си около мен. В края на краищата аз съм управител на Атина. Не знам какво точно... си ти.

Светоний го зяпна, а Касий се ухили и се извърна, за да скрие усмивката си.

- Лишен от имотите си! Ето какво съм. Освен това съм един от Освободителите! Аз спасих Рим от побъркан тиранин, който се подигра с републиката, който унищожи вековна цивилиза­ция, защото беше прекалено силен, за да бъде държан под кон­трол. Това съм аз, Бруте. А ти кой си?

Брут прие избухването като джафкане на кученце, макар че усмивката му се стопи. Светоний млъкна само за миг и продъл­жи, дълго задържаните думи буквално се изливаха от него:

- И въпреки всичко, което направих за републиката, фамил­ният ми дом ми е отнет, законната амнистия, която прокарах, е отменена и животът ми е в опасност. Дори в Гърция съм за­страшен от всеки римлянин, който реши да се възползва от възможността да вземе главата ми и да си спечели състояние. Да не мислиш, че си недосегаем, Бруге? Стигнахме дотам да изгубим всичко, защото някакъв си долнопробен роднина на тиранина се опитва да заграби власт, която не е заслужил. Той ще се разправи с всички ни, ако не го спрем.