Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

108. Двубоят между Плачещия рицар и Ланселот. И двамата се нараняват сериозно. Ланселот е принуден да последва възрастната дама, която неотдавна му е направила услуга

Тази гледка наскърбила силно кралицата, а девойките заплакали с горещи сълзи. Гениевра, която се притеснявала много за Ланселот, помолила непознатия:

— Ах, сеньор рицарю, за Бога, тръгнете си! Уверявам ви, че ако повалите и четвъртия, радостта ще ме напусне завинаги.

— Господарке, Бог ми е свидетел, не мога да се отдалеча, без да ви отведа или аз самият не бъда повален.

— Без съмнение, ако ме отведете, ще се самоубия. В момента, когато хвърлите от седлото четвъртия, повече няма да имам желание да живея.

Без да чака, рицарят се отдръпнал назад, за да започне двубоя с Ланселот. Подготвил се да се впусне, когато пред него изскочила възрастна жена на боен кон и се насочила възможно най-бързо към Ланселот. Тя го хванала за юздите с думите:

— Сеньор рицарю, изпълнете обещанието си.

— Какво обещание? Нима съм ви дал дума за нещо?

— Да, Бога ми! Когато търсехте рицаря с аленочервените доспехи, ми се заклехте, че ако ви дам сведения за него, ще ме последвате без колебание при първия случай, когато поискам. Сега ви моля, трябва да се подчините и да дойдете с мен. В противен случай нарушавате клетвата си и с вашата чест е свършено.

— Госпожо — отвърнал Ланселот, — за Бога, ще ме лишите завинаги от чест, ако ме принудите да си тръгна при настоящите условия. Този рицар ме очаква.

— Наистина ли? — попитала старицата. — Но ако той победи, вие ще бъдете негов пленник и така няма да имам власт над вас, защото ще бъдете подчинен на властта на друг.

— Госпожо, няма да бъда победен. Аз също ви умолявам, за Бога, да ми спестите срама и да ми дадете отсрочка до края на този двубой.

— И дума да не става.

— Защо не, госпожо? Не приемате ли молбата ми?

— Със сигурност не.

— Добре тогава, тръгвайте и не се страхувайте, ще ви последвам. Ала знайте добре, че няма да изминете разстояние и от два лъка и ще ме намерите мъртъв.

— Мъртъв ли? — възкликнала тя. — Кой ще ви убие?

— Лично аз ще се самоубия, защото след като понеса срама, който искате да ми причините, няма да продължа да живея и миг повече.

— Няма да стане така — отвърнала тя. — По-скоро ще ви оставя да се сражавате срещу рицаря. Ала най-напред искам да ми обещаете, че след края на двубоя ще ме последвате.

— На всяка цена, стига само да съм жив.

— Разбираме се при тези условия — рекла тя.

Старицата веднага го оставила. Била толкова възрастна, че може би имала седемдесет години. Но продължавала да носи върху посивелите си коси златен венец. Затова я наричали Госпожицата на преклонна възраст.