Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Засега това слабо ме вълнува — рекъл Ке. — Не сте първият, срещу когото ще се сражавам! Така че защитавайте се, предизвиквам ви.
— Аз също — отвърнал другият.
Двамата се отдръпнали назад и се спуснали един срещу друг с цялата бързина, на която били способни конете им. Нанесли си взаимно толкова жестоки удари, че пронизали щитовете си. Ке счупил копието си в тялото на рицаря, а той го ударил така безмилостно, че го хвърлил на земята от задната страна на коня. Като видял, че Ке е повален от седлото, Сагремор се хвърлил стремглаво към рицаря. При сблъсъка на конете им, тичащи в галоп, щитовете се разцепили и се разделили на две. Сагремор пронизал щита му и разкъсал бримките на ризницата му от лявата страна, без при това да засегне плътта. А рицарят повалил и коня, и ездача му, като минал със своя кон през тялото му. За малко не счупил главата на Сагремор и не му пръснал сърцето. Кралицата била тъжна и ядосана при вида на двамата рицари, повалени заради нея. Додинел Кръвника бил бесен от посрамването на своите другари. Признал, че рицарят е много добър боец, ала му остава да се сражава срещу него. И бил решен, каквото и да се случи, Бог му е свидетел, да доведе докрай схватката с рицаря. Предпочитал да бъде хвърлен от седлото, отколкото да не стори всичко по силите си, за да отмъсти за тях. Пришпорил коня си към рицаря, чието здраво копие било още непокътнато. Бил смел и безстрашен, а конят му — бърз. Нанасяли си ожесточено удари по щитовете, които разцепили и пробили. Остриетата на копията пронизали ризниците, чиито бримки се разкъсали, колкото и устойчиви да били. Рицарят се задържал на седлото, докато Додинел Кръвника политнал към земята от коня си и паднал толкова жестоко под тежестта на доспехите си, че за малко не си счупил врата.
108. Двубоят между Плачещия рицар и Ланселот. И двамата се нараняват сериозно. Ланселот е принуден да последва възрастната дама, която неотдавна му е направила услуга
Тази гледка наскърбила силно кралицата, а девойките заплакали с горещи сълзи. Гениевра, която се притеснявала много за Ланселот, помолила непознатия:
— Ах, сеньор рицарю, за Бога, тръгнете си! Уверявам ви, че ако повалите и четвъртия, радостта ще ме напусне завинаги.
— Господарке, Бог ми е свидетел, не мога да се отдалеча, без да ви отведа или аз самият не бъда повален.
— Без съмнение, ако ме отведете, ще се самоубия. В момента, когато хвърлите от седлото четвъртия, повече няма да имам желание да живея.
Без да чака, рицарят се отдръпнал назад, за да започне двубоя с Ланселот. Подготвил се да се впусне, когато пред него изскочила възрастна жена на боен кон и се насочила възможно най-бързо към Ланселот. Тя го хванала за юздите с думите:
— Сеньор рицарю, изпълнете обещанието си.
— Какво обещание? Нима съм ви дал дума за нещо?
— Да, Бога ми! Когато търсехте рицаря с аленочервените доспехи, ми се заклехте, че ако ви дам сведения за него, ще ме последвате без колебание при първия случай, когато поискам. Сега ви моля, трябва да се подчините и да дойдете с мен. В противен случай нарушавате клетвата си и с вашата чест е свършено.
— Госпожо — отвърнал Ланселот, — за Бога, ще ме лишите завинаги от чест, ако ме принудите да си тръгна при настоящите условия. Този рицар ме очаква.
— Наистина ли? — попитала старицата. — Но ако той победи, вие ще бъдете негов пленник и така няма да имам власт над вас, защото ще бъдете подчинен на властта на друг.
— Госпожо, няма да бъда победен. Аз също ви умолявам, за Бога, да ми спестите срама и да ми дадете отсрочка до края на този двубой.
— И дума да не става.
— Защо не, госпожо? Не приемате ли молбата ми?
— Със сигурност не.
— Добре тогава, тръгвайте и не се страхувайте, ще ви последвам. Ала знайте добре, че няма да изминете разстояние и от два лъка и ще ме намерите мъртъв.
— Мъртъв ли? — възкликнала тя. — Кой ще ви убие?
— Лично аз ще се самоубия, защото след като понеса срама, който искате да ми причините, няма да продължа да живея и миг повече.
— Няма да стане така — отвърнала тя. — По-скоро ще ви оставя да се сражавате срещу рицаря. Ала най-напред искам да ми обещаете, че след края на двубоя ще ме последвате.
— На всяка цена, стига само да съм жив.
— Разбираме се при тези условия — рекла тя.
Старицата веднага го оставила. Била толкова възрастна, че може би имала седемдесет години. Но продължавала да носи върху посивелите си коси златен венец. Затова я наричали Госпожицата на преклонна възраст.