![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
Така ридаел и плачел крал Бодмагю. Зовял сина си Мелеаган, като обсипвал смъртта с най-жестоки упреци:
— Ах, смърт, предателко такава, как се осмели да се приближиш до детето ми?
От друга страна обвинявал бароните си:
— Ако бяхте осигурили добре защитата му, сега той нямаше да е мъртъв. Постъпихте толкова зле, че цял живот ще ви преследва смъртната ми омраза. И не очаквайте, че някога ще намеря утеха, защото тази загуба е непреодолима.
Ала с това разказът спира засега да говори за него и се връща на Ланселот от Езерото и на крал Артур.
106. Гениевра под закрилата на четирима рицари — Ке, Сагремор, Додинел Кръвника и Ланселот
Тук според разказа повече от година след смъртта на Мелеаган, сина на крал Бодмагю, крал Артур отишъл на лов в гората на Камелот. Било осмият ден след Петдесетница. В този лов взели участие множество високопоставени особи. Там били крал Ивон, крал Карадок с Късите ръце, крал Малекен Шотландски, кралят на Ирландия, крал Галегантен на Корнуел и кралят на Северен Уелс. Общо били дванадесет крале, носещи корона, като всички дължали земите си на крал Артур и били негови васали. Освен това, имало и невероятно много графове. Събралото се множество било така значително поради факта, че дворът му не се бил разпръснал още от Петдесетница и нито един благородник не си бил тръгнал. След тях се движела кралица Гениевра, придружавана от многобройна свита от дами и девойки, но само от четирима рицари — сенешала Ке, Сагремор Безмерни, Додинел Кръвника, а четвъртият бил Ланселот от Езерото, син на крал Бан от Беноик, който бил изключително храбър. С тях вървял и оръженосец, водещ ловджийско куче, от което кралицата никога не се отделяла в знак на обич към дамата от Езерото, от която й било подарък. Четиримата рицари били въоръжени. Именно в тази компания кралица Гениевра яздела в гората, а дамите се отдавали на игрите си зад ловджиите. Към първия час те срещнали един напълно въоръжен рицар, яхнал силен кон, с щит на шията, копие в ръка и шлем, завързан на главата. Яздел напреки. Когато разпознал кралицата, се спрял и заплакал с горещи сълзи. Тя го поздравила със следните думи:
— Бог да ви пази, сеньор рицарю!
Потънал в плач и мъка, той не могъл да пророни и дума, но все пак не спирал да я съзерцава внимателно през сълзи.
107. Ке, Сагремор и Додинел, победени от Плачещия рицар (Боорт)
Кралицата вече била на голямо разстояние, когато рицарят се спуснал с пълна скорост след нея и я настигнал.
— Господарке — рекъл й той, плачейки, — в моето поведение ще откриете доказателство, че съм ви причинил вреда и че ще ви причиня и занапред, защото съм принуден против волята си.
И на мига той грабнал юздите на коня на кралицата:
— Господарке, отвличам ви и вие не ще ми избягате лесно — заявил той, като продължавал да пролива обилни сълзи.
— Сеньор рицарю — отвърнала кралицата, — пуснете ме.
— Господарке, не мога.
— Бога ми — намесил се сенешалът Ке, — трябва да я пуснете или ще си платите твърде скъпо.
— Ке — отвърнал рицарят, — не сте вие човекът, който ще ме откаже, напротив. Ще я отведа, ако не е защитавана от някой друг освен от вас.
— Ако не я пуснете, ще се разкаете още сега.
— Няма да стане.
— Така ли? — попитал Ке. — Сега ще видим.
Той тутакси извадил меча си и се обърнал към рицаря:
— Махнете си ръката оттам или ще я отсека.
— Наистина! Дотук ли стигнахме?
— Да, заклевам се.
— За Бога, тогава вие ще се разкайвате, защото ще се сражавате срещу мен.