Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

— Намирането на храна — отвърнала кралицата — влиза във вашите задължения.

— Бога ми, не виждам откъде, освен ако не отида в двора на Матамас, съвсем близо до тази гора.

— Там няма да получите нещо особено — казала кралицата, — защото на света не съществува рицар, който да ненавижда монсеньор краля повече от него.

— За Бога — обадил се Додинел, — в този случай бихме сторили добре, ако отидем да го нападнем и му нанесем удар. Ако Сагремор е съгласен, аз съм готов да го придружа, а госпожа кралицата ще остане да ни чака тук.

— Проклет да бъде — възкликнал Сагремор — този, който откаже!

Веднага пришпорили конете си. Всеки взел щита си и по едно копие. Били смазани от предишната си битка, но храбростта им била толкова силна, че нищо не ги спирало. А кралицата ги помолила да се върнат възможно най-бързо. Уверили я, че ще направят каквото могат. След тези думи насочили конете си към тясна криволичеща пътека сред къпинаците. Не след дълго забелязали пред себе си рицар на кон. Бил въоръжен от глава до пети и се подпирал на копието си. Изправен пред входа на една шатра, издигната там, той пеел непозната песен и гласът му отеквал в цялата гора. Сагремор се обърнал към Додинел:

— Този рицар видимо е много щастлив.

— Възможно е — отвърнал Додинел Кръвника, — поне създава такова впечатление.

Щом рицарят ги видял да приближават, заел позиция за сблъсък и понаместил доспехите си.

— Приятелю — рекъл Сагремор, — трябва да се сражаваме.

— Така е — отвърнал Додинел, — позволете ми да отида.

— За Бога, по-скоро ще отида аз, а вие ще ме изчакате тук и гледайте какво ще се случи.

Веднага след това той насочил коня си към рицаря, а другият се впуснал срещу него с пълна скорост. Нанесли си взаимно такива удари по щитовете, че копията се начупили на парчета, но и двамата се задържали здраво на седлата си. Сетне извадили мечовете си и така се ударили по шлемовете, че от тях се разхвърчали искри. Изпотрошили напълно щитовете си, като се ранявали един друг, както могат. Двубоят продължил дълго време, без някой от двамата да успее истински да надделее. Ето че съдбата довела тук една девойка, яхнала муле. Тя наблюдавала известно време битката, а после се приближила до Додинел Кръвника. Последният я поздравил:

— Добре дошла, млада госпожице!

— Бог да ви закриля, сеньор рицарю, ако не сте от тези страхливци, които не биха се осмелили да отведат със себе си една млада девойка.

— Разбира се, че не — уверил Додинел. — На света няма девойка, която да не последвам или придружа без колебание.

— Не го вярвам. Не бихте се осмелили да дойдете там, където ще ви заведа, дори и от кумова срама!

— Напротив, за Бога, ще дойда дори ако трябва да намеря и смъртта си там!

— Сега ще видим тази работа.