![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Махни се оттам, жалко създание!
Другият надигнал отново бастуна си и нанесъл толкова жесток напречен удар по главата на коня, че животното се свлякло на колене. Сагремор бил бесен. Грабнал джуджето и притиснал слепоочията му. Сетне го надигнал и метнал така безмилостно на земята, че за малко сърцето му щяло да се пръсне. Минал с коня си върху тялото му, като му счупил едното бедро, а джуджето завикало неистово:
— Помощ! Помощ!
От шатрата тутакси излязла една от най-красивите млади девойки, които някога бил виждал. Тя бързо се приближила към него и рекла:
— Ах, сеньор, честна дума, не сте много благороден, щом си изпробвате ударите и силата над един беззащитен гном. Това с положителност би ви струвало скъпо, ако неговият господар беше тук. Проклет да бъде всеки подъл рицар, където и да се намира той!
— Нека бъде, както казвате, госпожице — отвърнал Сагремор, — но защо изричате тези слова?
— Казвам го заради вас — заявила девойката, — защото един достоен рицар не би се осмелил да стори това. Несъмнено постъпихте долно и никоя проява на благородство не ще ви изкупи. Ако джуджето притежаваше вашата физическа сила, със сигурност вие нямаше да можете да му отвърнете със същото.
— Госпожице, говорете си каквото щете, но Бог ми е свидетел, че дори и монсеньор Говен или Ланселот да ме бяха оскърбили и напакостили по този начин, щях също да им отмъстя, както мога. Впрочем, не се ядосвайте, готов съм да се поправя.
— Относно поправката — отвърнала тя, — не я отказвам.
Сагремор огледал девойката. Тя му се сторила много красива и привлекателна. Пленен от голямата й хубост, си казал, че в никакъв случай не трябва да се разделят така и я изпратил до шатрата й. Щом стигнали, открил вътре Калогренан,111 един от рицарите на Кръглата маса, който лежал тъжен и отчаян на едно легло. Бил с оковани крака. Сагремор го разпознал веднага, поздравил го и го попитал какво прави там.
— Заповядайте, сеньор! В плен съм.
— В плен ли? Кажете ми как стана това.
— Бога ми — рекъл той, — на драго сърце.
113. Двубоят между Сагремор и Маргалан. Отвличането на приятелката на Маргалан. Сагремор преследва похитителя
Тази сутрин, когато монсеньор112 дойде в тази гора, аз се отправих на път, за да го последвам, но се забавих, така че по волята на съдбата се озовах напълно сам в местността. Попаднах на девойката и джуджето в тази шатра. Тя държеше великолепен рог от слонова кост и ме попита дали съм достатъчно смел, за да изсвиря с него. Аз й отговорих положително. Взех го и изсвирих, без да се страхувам. Почти веднага се появиха двама рицари в доспехи. Нападнаха ме и ме плениха лесно, защото бях невъоръжен, както виждате.
— Без съмнение — рекъл Сагремор — постъпили са твърде подло и ако мога да ги принудя да дойдат само като надуя този рог, ще го сторя на мига.
— Бога ми — отвърнал Калогренан, — напълно съм сигурен, че сигналът от рога ще има този ефект.
— Ще опитам веднага.
Без да чака, Сагремор взел рога, който другият му посочил, поднесъл го към устата си и изсвирил възможно най-мощно. Сетне грабнал някакво копие от шатрата, застанал на входа и зачакал, докато не забелязал да приближава рицар на едър боен кон. Той бил облечен в кървавочервени доспехи и му крещял отдалече с все сила:
— Бог да ви убие, нещастнико, задето тръбите с този рог!
Като разбрал, че трябва да се защитава, Сагремор окачил щита на шията си и се понесъл срещу рицаря. Разменили си такива удари по щитовете, че взаимно се хвърлили от седлата, като се озовали под конете си. Рицарят се надигнал първи, като храбър и сръчен мъж, и извадил меча от ножницата си. Сагремор сторил същото. Впуснали се един срещу друг, като посекли навсякъде щитовете си, и разкъсали ризниците си с лъскавите си и остри мечове. Битката между тях била толкова тежка и жестока, че човек можел само да се възхищава на издръжливостта им. Двамата рицари се сражавали дълго време, без единият да може да надделее над другия. И ето че пред тях изникнал въоръжен рицар, яхнал петнист кон. След като продължително наблюдавал двубоя, той се приближил до девойката, грабнал я, качил я пред себе си на коня и потеглил заедно с нея. Обхваната от ужас, тя започнала да крещи:
— Маргалане, не го оставяйте да ме отведе!
111
В романа на Кретиен дьо Троа Ивен, Рицаря с лъва (1180) Калогренан е братовчед на Ивен. Тук за тази връзка не се споменава.
112
Става дума за крал Артур.