![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Назад, сеньори, пуснете рицаря, тъй като няма да го отведете по-далече!
Другите отвърнали, че в никакъв случай няма да се откажат заради него.
— Тогава пазете се от мен. Или ще го пуснете, или ще ви убия!
99. Боорт помага на Ламбег
Без да чака, той се спуснал и ударил толкова жестоко първия, когото застигнал, че му разцепил цялото лице до брадичката, поради това че бил без доспехи. Раненият паднал мъртъв на земята. Сетне се хвърлил срещу двамата, които държели неговия възпитател. Убил единия, а на втория отсякъл лявата ръка. Другите се скрили в църквата, ужасени от мъжа, който вече повалил трима от тях. От своя страна Боорт се обърнал към своя възпитател:
— Учителю, качете се на моя кон. Аз ще взема този, с който пренесоха мъртвеца. Да тръгваме бързо, защото сте без доспехи и биха могли да ви ранят и да ви застрашат живота.
Речено, сторено. Ламбег пришпорил бойния кон на Боорт, а той се качил на този, за който говорел и който бил по-черен на цвят от черница — едновременно силен и бърз. Те потеглили, като оставили скърбящите мъже в параклиса. Ламбег не забравил, че Боорт го нарекъл „учителю“. След като навлезли в гората на поне четири лъка разстояние, той му рекъл:
— Бога ми, сеньор, трябва да ви обичам много, защото рискувахте живота си, за да спасите моя, а не мисля, че го заслужих. Тъй като бих искал, ако един ден имам възможност, да ви върна тази услуга, умолявам ви да свалите шлема си, за да ви разпозная по-лесно, където и да ви срещна.
Боорт свалил шлема си. След като го видял, Ламбег се хвърлил към него с разтворени обятия.
— Ах, сеньор — рекъл му той, — за Бога, бъдете добре дошли! Как тече животът ви, откакто напуснахте моята Дама от Езерото?
— Много добре, слава Богу.
— И какво приключение ви доведе по тези земи в един така благоприятен момент?
— Честна дума, сеньор, онзи ден научих, че моята дама ми е заръчала да дойда на всяка цена тук днес по пладне, за да видя какво приключение ме очаква. И ето какво ми се случи, вие сте спасен от смъртта. Но кажете ми защо ви бяха пленили.
— Бога ми, ще ви разкажа с удоволствие.
100. Разказът на Ламбег
„Само преди два дни, след като яздихме цял ден, без да пием и да се храним, с един рицар от кралство Логрия стигнахме до началото на тази гора и слязохме от конете под някакъв бор, за да си починем. Свалихме шлемовете и отдушниците си, легнахме на сянка на зелената трева и докато се опитвахме да заспим, забелязахме как четири хрътки гонят един глиган. Следваше ги някакъв стрелец, който държеше в ръцете си лък с поставена стрела, предназначена за глигана. Когато глиганът ни приближи, стрелецът пусна стрелата, която се заби право в тялото на моя другар. Той я усети и осъзна, че е ранен смъртоносно. Изправи се и като се прицели в този, който го беше пронизал, му нанесе такъв удар с копието си, че металната и дървената част пробиха тялото му и го повалиха мъртъв на земята. Тогава се появи един рицар, комуто принадлежеше стрелецът. Попита кой е убил неговия човек. Моят другар си призна. Другият веднага извади меча и пред очите ми отсече главата му за отмъщение. Това приключение ме наскърби силно, потънах в срам. Исках да се нахвърля на рицаря, но той побягна с бясна скорост. При тази гледка грабнах оръжията си и се метнах на седлото, но положих върху шията на коня пред себе си убития рицар, когото отведох в един манастир, за да погреба. Сетне потеглих на път, като се заклех никога да не спирам да търся, преди да открия рицаря, който ме посрами, като уби моя другар пред очите ми. Съдбата стори така, че тази сутрин го срещнах, пред една кула с бойници. Носеше всичките си доспехи с изключение на шлема. Щом го видях въоръжен, го предизвиках и без да чакам, се спуснах срещу него. Сражавахме се и в крайна сметка го сразих и убих собственоръчно. Именно това беше мъртвецът, когото видяхте в църквата. Ала щом възрастният рицар, неговият баща, разбра, че съм убил сина му, изпрати по петите ми десет въоръжени рицари, които ме плениха и измъчваха много. Сега щях да съм мъртъв, ако не се бяхте озовали там. Но благодарение на Бог и на вас, те не успяха да сторят нищо. Вече знаете всичко за моето премеждие. Сега бих искал да ви помоля, ако имате желание, да ми кажете какво приключение ви доведе тук и вследствие на какви обстоятелства.“