![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
Боорт му казал, че търси монсеньор Ланселот от Езерото и няма никога да се върне в двора на краля, преди да го открие.
— Къде мислите, че ще научите новини?
— В земите на Гор, в двора на крал Бодмагю.
Така, докато си разказвали за своите приключения, яздили целия ден до вечерта. Тогава излезли от гората и забелязали някаква крепост, разположена на най-високата част на едно възвишение върху твърда скала. Свили в тази посока, за да намерят подслон. Когато стигнали, открили на мястото възрастен рицар, който ги приветствал и ги почел, както можел. Помогнал им да слязат от конете и да си свалят доспехите. Заповядал да донесат на Ламбег красива и пищна одежда. После ги отвел в главната зала и ги попитал откъде са. Те му отговорили. Когато узнал, че пред него стоял Ламбег, не скрил радостта си от приятелство с Фариан,110 който дълго време бил негов другар по оръжие.
101. Девойката от Езерото връчва на Боорт меча на Галео от името на Ланселот
Тримата рицари разговаряли дълго време заедно. Дошло време за вечеря. Докато се приготвяли да сядат на масата, внезапно пристигнала една млада девойка, която принадлежала на дамата от Езерото, тази, на която Ланселот бил поверил меча на Галео, за да го предаде на Боорт. Веднага щом забелязала Боорт, те се поздравили взаимно.
— Сеньор — рекла му тя, — вземете този меч, който ви изпраща монсеньор Ланселот от Езерото. Той ви моли занапред да го носите от обич към него и към Галео, на когото принадлежеше. Знайте, че това е един от най-добрите мечове на света.
Боорт взел оръжието и заявил, че никога друг дар не го е правил по-щастлив. Веднага го извадил от ножницата и той му се сторил толкова красив и бляскав, че изобщо не се усъмнил в превъзходните му качества.
102. Пристигането на девойката от Онгфорт и на девойката от Глоседон
Без да чакат повече, седнали на масата, шегували се и се забавлявали от все сърце. Било им поднесено първото ястие, когато влязъл един млад мъж и коленичил на земята пред господаря на дома.
— Сир — рекъл му той, — две от вашите братовчедки са в двора. Струва ми се, че имат намерение да пренощуват при вас.
— Кои са те?
— Девойката от Онгфорт — отвърнал младият мъж — и девойката от Глоседон, която я придружава.
При тази новина господарят станал от масата, за да отиде да ги посрещне. Извинил се на Боорт и му казал, че се връща веднага. Междувременно двете девойки пристъпили в залата. Той се втурнал да ги посрещне сърдечно. Ала когато девойката от Онгфорт забелязала Боорт, го разпознала добре, затичала се и паднала на колене пред него:
— Ах, благородни рицарю, за Бога, простете ми за вредата, която ви причиних. Обещавам да се поправя, както пожелаете.
Той останал толкова поразен, като я видял на колене пред себе си, че не се осмелил да я отпрати и тутакси й дал прошката си. В залата избухнала невиждана радост. Сетне двете девойки разказали как Боорт ги бил спасил. Девойката от Онгфорт свалила странните си дрехи и облякла съвсем нови одежди. След разказа й пред Боорт всички присъстващи останали смаяни от унижението, което си била наложила заради него, а той самият още повече.
— Бъдете сигурен — рекла тя, — че никога нямаше да спра да яздя, преди да ви открия.
— Госпожице — отвърнал Боорт, — тъй като вече приключихте търсенето си, ви умолявам никога повече да не нареждате да убиват който и да било рицар, освен ако не е извършил много сериозно злодеяние.
Тя дала честната си дума да не повтаря повече това. На свой ред девойката от Глоседон се приближила и го попитала защо е избягал от нейния дом. Той й обяснил и всички избухнали в смях.
103. Боорт и Ламбег потеглят на път, придружени от девойката от Езерото
Тази нощ Боорт разполагал с всичко, което можел да си пожелае. Отнесли се към него с толкова почести, че чак се смутил, защото считал, че не ги заслужава. На сутринта по изгрев-слънце той станал и си облякъл доспехите. След като изслушали богослужението, господарят на дома донесъл на Ламбег като подарък много красиви доспехи. Последният ги облякъл възможно най-бързо и двамата с Боорт напуснали замъка, благославяйки двете девойки. Сетне продължили пътя си в компанията на девойката от Езерото и яздили заедно до пладне. Тогава срещнали рицар без доспехи, яхнал голям боен кон и облечен с леки дрехи от тафта заради жегата. Веднага щом го забелязали, поздравили и той им отвърнал.
110
Фариан, чичо на Ламбег, е бил наставник на Лионел, брат на Боорт.