![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
Без да чакат, двамата рицари се подготвили за битката, защото всеки изгарял от силно желание за нея. Хвърлили се ожесточено един срещу друг и сблъсъкът бил толкова суров, че щитовете не успели да устоят и били пробити, а ризниците — разкъсани, така че желязната част на копията пронизала бялата плът. Рицарят засегнал Ланселот така жестоко, че забил копието в левия му хълбок, ала за щастие на последния не било дълбоко. От силата на удара копието му се счупило, а голяма част от него останала в раната заедно с желязото и това едва не го съборило от седлото. Ланселот, като се почувствал ранен, го ударил толкова разярено, че забил в тялото му цялото си копие и острието се показало зад гърба му. Успял да го събори на земята, докато копието издържало и не се счупило при падането. Тогава старицата се приближила толкова бързо, колкото позволявал конят й, и извикала на Ланселот:
— Хайде, бързо! Изпълнете обещанието си!
След като приключил атаката си, Ланселот забелязал старицата, която вече се била отдалечила на повече от лък разстояние, и пришпорил коня си след нея. Без да погледне и раната, която бил причинил на Боорт, нито дори своята собствена, и без да се сбогува с никого, се отправил с бясна скорост след възрастната дама.
— Ах — извикала кралицата на сенешала Ке, — последвайте го! Не виждате ли, че има парче от копие в тялото си? Смъртта му е сигурна, ако измине и най-малкото разстояние!
— Бога ми, ще тръгна на драго сърце, но не мисля, че ще се върне обратно, дори да го помоля.
— Ако вашата молба не сполучи, тогава помогнете му, в случай че можете да сте му полезен!
— С удоволствие — отвърнал Ке.
Сетне веднага потеглил на път след Ланселот. След като изминал близо половин левга в гората, се отправил към някаква долина, където видял Ланселот да се сражава с двама рицари. В началото те били трима, но Ланселот вече бил убил единия от тях и свел другите двама до такова състояние, че те побягнали пеш в гората. Той самият бил стъпил на земята, защото убили коня му.
109. Ке предлага коня си на Ланселот, тъй като неговият е убит. Кралицата и нейните прислужници се грижат за Плачещия рицар
Това приключение изумило сенешала Ке. Казал си, че късметът се усмихва на Ланселот при всеки случай. Приближил се към него:
— Сеньор, моята господарка ме изпраща при вас, за да узнае как се чувствате, защото мисли, че сте ранен смъртно.
— Ранен ли? — попитал Ланселот. — Разбира се, че не! Можете със сигурност да предадете на моята господарка, че нямам рана, която да ми попречи да яздя и затова тръгвам. Ала, за Бога, прегледайте вие лично ранения рицар, срещу когото се сражавах. Вижте дали може да се излекува. Ще бъде благородно и почтено от ваша страна, тъй като без съмнение той е смел и притежава големи достойнства.
— Отговорете ми — запитал го Ке — какво искаха тези рицари, срещу които се сражавахте току-що?
— Честна дума, не зная, освен че бяха в гората там долу и ме нападнаха, но аз нанесох смъртоносен удар на първия, а другите убиха коня ми и ми причиниха големи неприятности. Но слава Богу, отървах се.
Без да се бави повече, Ке слязъл от коня си и попитал Ланселот дали е съгласен да извади желязото от хълбока му.
— Сеньор рицарю — намесила се старицата, — със сигурност не сте вие човекът, който ще се заеме с това. Още днес друг ще се погрижи за него много по-добре. Тръгвайте си по-скоро, защото рискувате да му причините болка.
Ланселот щял да продължи пътя си, когато Ке му казал:
— Сеньор, вземете моя кон, няма да тръгвате пеша.
— На драго сърце — отвърнал Ланселот, — но как ще се върнете вие?
— Аз ще се справя.
Ланселот се метнал на седлото и точно когато потеглял, се обърнал към Ке:
— Ке, поздравете от мен госпожа кралицата и всички други, които попитат за мен. И за Бога, предайте на моята господарка да се погрижи за ранения рицар.
— С удоволствие.
Разделили се, без да си разменят и дума повече. Ланселот се отправил след старицата, а Ке се запътил към мястото, където мислел, че ще намери кралицата. Щом го видели да се връща пеш, всички се смаяли. Сагремор отишъл да го посрещне и го попитал какво се е случило, за да пристига така. Другият му разказал как дал коня си на Ланселот, а после се обърнал към кралицата: