Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Сеньори — рекъл им той, — приличате ми на странстващи рицари.
Те заявили, че в действителност са такива.
— А какво търсите?
— Търсим един рицар, когото много бих искал да открия — отговорил Боорт.
— Кой е той?
— Ланселот от Езерото.
— За Бога, ако пожелая, мога да ви кажа нещо за Ланселот от Езерото.
104. Боорт напуска Ламбег и девойката от Езерото, като продължава сам пътя си
— Добре, сеньор — рекъл му Боорт, — кажете ни, моля.
— Честна дума — заявил другият, — няма да го сторя, преди да узная защо го търсите.
Боорт отговорил, че намеренията му са напълно доброжелателни.
— Щом е така, знайте, че монсеньор Ланселот дойде в двора на крал Бодмагю и уби рицаря, който го беше обвинил в измяна. Остана при мен снощи и потегли отново на път тази сутрин. На раздяла го попитах къде отива и той ми отвърна, че поема към Стражата на мъките. Ако желаете да стигнете дотам и ако побързате малко, мисля, че ще успеете да го настигнете.
Новината особено зарадвала Боорт и той сърдечно благодарил на рицаря. Те се благословили взаимно и се разделили. Боорт продължил да язди към Стражата на мъките заедно с девойката и Ламбег, ала те не знаели прекия път, отклонили се и се лутали цели два дни. Когато пристигнали, им съобщили, че Ланселот е тръгнал преди повече от три дни. Боорт останал много разочарован. Прекарали нощта в замъка и се отправили на път сутринта. Яздили, докато стигнали до един кръстопът, където девойката се сбогувала с Боорт.
— Как така, госпожице — попитал я Боорт, — къде мислите да отидете?
— Сеньор, искам да се върна при моята Дама от Езерото, тъй като изпълних задачата, която ми беше поверила, и не трябва да се бавя повече в този край.
Боорт я благословил с цялото си сърце и я помолил да поздрави от негово име Дамата от Езерото. Девойката уверила, че ще го стори. Без да чака, потеглила, а Боорт така настоятелно помолил Ламбег да я съпроводи до морето, че неговият възпитател се съгласил. Последният тръгнал с девойката, а Боорт продължил пътя си сам, решен да не се връща в двора, преди да измине година, и да обикаля навсякъде в търсене на приключения. С това разказът спира за известно време да говори за него и се връща на Патридес със Златния обръч, който се явил в двора на крал Бодмагю, както го изпратил Ланселот.
105. Патридес е натоварен от Ланселот да съобщи на крал Бодмагю за смъртта на Мелеаган. Скръбта на Бодмагю
Тук разказът твърди, че когато Патридес напуснал Ланселот, яздил през целия ден въпреки раната си и състоянието на доспехите си, като вечерта стигнал до абатството, където Ланселот бил отседнал. Там имало някакъв възрастен мъж, опитен в изкуството да лекува рани. През нощта разгледал раната на Патридес, намазал я с подходящ мехлем и го настанил да легне възможно най-удобно. На следващия ден Патридес станал много рано и се отправил на път. Яздил, не без затруднения, и стигнал до Юиндезан. Именно там открил крал Бодмагю, заобиколен от приятели и барони, и коленичейки пред него, му заявил:
— Сир, Ланселот от Езерото ме изпраща при вас. Помоли ме да ви предам, че е убил вашия син Мелеаган и чрез мен иска да му простите, след като ми възложи да ви съобщя това.
При тези думи сърцето на краля било пронизано от силна болка, тъй като това бил единственият му син. Не могъл да се задържи в седнало положение и се свлякъл в безсъзнание на земята. Бароните се втурнали да го задържат и целият замък бил огласен от такива ридания, че дори Божият гръм нямало да се чуе. Новината разплакала всички. Веднага щом дошъл на себе си, кралят попитал бароните си дали знаят къде е тялото.
— В замъка на Четирите камъка — отвърнали те.
Кралят заявил, че ще отиде там. Заповядал на всичките си хора да се качат на конете и да го придружат с изключение на ранения рицар, чието състояние било сериозно. Яздил цял ден и цяла нощ и на следващия ден към деветия час стигнал до Замъка на Четирите камъка. Открил тялото на Мелеаган в главната зала. Мигновено хванал в ръце главата на своя син, покрита с множество рани, и я съзерцавал толкова дълго, колкото можел да се задържи прав. Когато страданието станало непосилно за сърцето му, той паднал в несвяст сред бароните, които се опитвали да го прикрепят. Останал дълго време проснат на земята, преди да проговори. След като дошъл в съзнание, отново изпаднал в такова отчаяние, че всяка човешка утеха била безсилна. През целия ден нито пил, нито се хранил, а само плачел и стенел. Погребали тялото в една уединена местност с всички почести, полагащи се на кралски син. След края на церемонията кралят си тръгнал, толкова тъжен и наскърбен, че за малко не изгубил разсъдъка си. Щом се завърнал в Юиндезан, видът на всичките му хора съживил така мъчителния спомен за сина му. И скръбта му се възродила до такава степен, че човек не можел да го види, без да се изпълни със състрадание. Това продължило цяло денонощие.