Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

— Едно ловджийско куче, което искаха да ми вземат. След като им отказах, се отнесоха зле към мен. Удряха ме и ме раниха, а сега ме преследват, за да ме убият.

— Не се страхувай — отвърнал Сагремор, — заведи ме при тях по-скоро.

— Няма смисъл да ходим никъде, тъй като ще минат оттук.

— В този случай ще ги изчакам — рекъл Сагремор.

Не помръднали, докато двамата рицари не приближили. Щом ги видял, Сагремор им извикал:

— Оставете кучето, няма да го отведете по този начин!

Те поверили животното на един оръженосец, който ги придружавал, и му наредили да се отдръпне назад, защото щели да опазят кучето от този рицар. Докато оръженосецът се оттеглял, отвеждайки животното, Сагремор се спуснал стремглаво към един от рицарите, ударил го с меча си толкова жестоко по шлема, че той отхвърчал от главата му, и метнал рицаря по корем на земята. Но другият му нанесъл такъв удар, че разсякъл една четвърт от щита му, и те се атакували взаимно. Ето че поваленият рицар се надигнал. Веднага щом го видял изправен, Сагремор се насочил към него и, като го блъснал с гърдите на коня си, го хвърлил отново на земята. Вторият се върнал да го настигне изотзад и го бутнал върху шията на коня му. Хванал го за шлема и се опитал да го събори на земята, но Сагремор, който бил много силен, изобщо не се оставял, а му нанесъл такъв удар с меча си, че му разбил наносника на шлема. Като се впуснал в атака, го ударил толкова силно, че му разцепил главата чак до зъбите, и неговият противник паднал мъртъв от коня си. Сагремор стъпил на земята и се понесъл срещу първия, като му заявил, че ако не се предаде, ще го убие. Другият го помолил за милост и му подал меча си. Сагремор го взел с думите:

— Трябва да ми обещаеш да върнеш кучето и да се подчиниш на този ловджия.

Победеният се съгласил, защото разбрал добре, че няма как да постъпи по друг начин. Сагремор получил честната му дума, че ще стори каквото му повели. Веднага след това прибрал меча в ножницата, яхнал коня си и благословил младия мъж. Сетне подхванал пътя си и поел по малка пътека, обрасла с глогини, шипки и къпини. Тя била толкова тясна, че и четирите крака на коня били изподрани до кръв. Сагремор, ядосан и разярен, проклинал този път, както и бодилите и къпинаците, които само пречели на минувачите.