Колелото на Осхайм [bg]

Сградата, на която се намирах, бе в съседство с друга, по-висока, чието съдържание представляваше загадка за мен благодарение на по-здравия ѝ покрив. Аз скочих, улових се за ръба му и се изтеглих нагоре, губейки всичките си копчета плюс значително повече кожа, отколкото имах излишна. Послушникът зад мен за малко да улови увисналия ми крак. Имах удоволствието да чуя как безплодната му атака завърши с лице в стената. Един бърз поглед назад ми разкри, че великанът е по средата на първия покрив и че показва неестествено добро равновесие за нещо толкова едро и грубо скалъпено. Зад него се влачеше някакъв свещеник — дясната му ръка бе изкривена под ъгъл, който издаваше счупване. Познавах го — един от по-редовните помощници на татко, — но името ми убягваше.

Макар бягането да е чудесна стратегия, един добър страхливец винаги се възползва от нечестното предимство. Отстъпих приведен по билото на покрива, извъртях се и извадих ножа си. Мечът на Едрис Дийн вече ми липсваше. Две бледи ръце се вкопчиха в ръба. Посякох с ножа четирите пръста отдясно, после хванах дръжката с две ръце и натиснах с цялата си тежест. Миг по-късно озъбеното лице на послушника се подаде над билото. В очите му нямаше никакво свято намерение, само онзи страховит глад, който тласка мъртвите. Зарязах опита да му отрежа пръстите и стоварих юмрук в лицето му. Той падна, а аз хукнах отново.

Всеки, който е достатъчно глупав да тича до края на покрива на втората сграда, се изправя пред зейнала бездна и възможността да я прескочи, за да се добере до широкия наклонен покрив на кралските конюшни. Тъй като знаех какво да очаквам, набрах скорост и се оттласнах от покрива с мощен крясък, като ритах с крака и размахвах ръце. Срещнах покрива на конюшнята с пукане на керемиди и може би на кости, фраснах си лицето и ако се съдеше по усещането, за пореден път си счупих носа. Трябваха ми няколко секунди да се окопитя достатъчно, за да осъзная, че се търкалям. Разперих крайници в поза звезда и спрях на няколко сантиметра от улука.

На петдесет метра зад себе си можех да видя как великанът скача върху покрива, от който се бях метнал. Сега начело беше жрецът със счупената ръка, следван от послушника с нарязаните пръсти — вероятно и двамата бяха вдигнати от подсиления труп. Задрапах нагоре по покрива на конюшнята. От носа ми течеше кръв, и то много.

Бягството трябва да е чиста и единствена цел. Образи на Миша и бебето ѝ продължаваха да усложняват настоящата гонитба и като стигнах до билото на покрива, ми хрумна, че в тежки моменти сестрите Де Вийр ще се потърсят една друга. Дали Лиза беше отишла при Миша в Римската палата? Защото ако беше така, който и касапин да бе сглобил нещото, което ме гонеше, несъмнено се намираше под един покрив с двете жени. Маршрутът на моето „бягство“ бавно извиваше към началната си точка, Римската палата, и ме водеше към поредица от все по-смъртно опасни скокове, с които мъртвите май се справяха по-добре от мен.