Колелото на Осхайм [bg]

Източното и западното крило на Римската палата се простираха тихи и неосветени, от едната страна кухните и стаите на прислугата, от другата — „Св. Агнес“, църквата на двореца. Съсредоточих се върху фенерите, езерцето от светлина около портата на дома ми. Там можех да събера някакви стражи и да получа по-пълна картина на събитията. Затичах.

Мъртвите се появиха от църквата. Големите дъбови врати се отвориха с трясък на пантите си от черно желязо и от мастилената тъмнина изскочиха труповете на двама свещеници, следвани от трима млади послушници. Бързи като активизираните мъртъвци при градската стена, те моментално ме зърнаха и се втурнаха към мен. Хвърлих поглед към меча в ръката си, а в ума ми се въртеше образът на детето на Дарин, и за момент останах на място.

Създанието, което последва духовниците, някога трябваше да е било човек — и то грамаден. Някой некромант сигурно бе работил с часове над него, може би скрит в криптата под църквата. Колко ли дълго заклетите в смъртта са чакали между стените на баба? Седмица, месец, година? Скрити пред самите ни очи, без съмнение. Може би дори някой от слугите или стражите на татко, защо не прислужничката, която ми носеше топла вода за банята…

Прибрах с трясък меча в ножницата, врътнах се и си плюх на петите. Приживе мъжът сигурно беше бил по-висок от Снори и почти толкова широк, а сега върху него бяха струпани допълнителни мускули — суровото месо на други хора, някак си прикрепено към собствената му плът и кости. Блестящите червени мръвки върху ръцете му приличаха на бедрени мускули на як мъж.

Всички те тичаха бързо и тихо. Единственият вой идваше от мен, докато профучавах покрай Адамовата казарма, като гледах да се държа далеч от всички врати от страх какво би могло да изскочи оттам.

Основното ми правило при бягането след „не спирай“ и „тичай по-бързо“ е „качи се нависоко или се притаи“. Криенето винаги е добра идея, освен ако наистина не ти се налага да стигнеш до някъде, но ако не можеш да се скриеш — качи се нависоко. Срещал съм бегачи, които да ме превъзхождат по бързина на нозете, но още не съм виждал такъв, чието желание да ме хване е по-силно от моето да избягам. Добера ли се до покривите, неизбежно намирам пропаст за прескачане, с която преследвачът ми не е готов да се справи, или пък корниз, по който не е готов да тича. Както винаги, познаването на територията е от полза, а за щастие дворецът беше моя игрална площадка от дете.

Свих тичешком към задната страна на казармата, като подскочих няколко пъти на един крак от резкия завой, и зърнах близо до външната стена каруца, натоварена с бъчви вода. Драснах право натам. Тропотът на крака зад мен подсказваше, че преследвачите ми са точно толкова бързи, колкото се опасявах.