Колелото на Осхайм [bg]

Стъпих здраво на гаргойла и напрегнах всички сили да се изтръгна. Нямах никакъв шанс, но в отчаянието си бих опитал всичко.

Гаргойлът поддаде със стряскащо силен пукот. За частица от секундата мъртвият великан се задържа, дори когато статуята с човешки ръст го удари право в лицето. В следващия миг и двамата падаха. Втори гаргойл ги спря, преди да стигнат до покрива над главния вход далеч долу. Мъртвецът се наниза на каменните му рога, но след това тежестта на първата статуя откърти втората и всички заедно пробиха дупка в плоския покрив на портика и се стовариха върху стъпалата пред входа, образувайки сандвич от камък — мъртва плът — камък.

Аз висях запъхтян — едва не ме бяха повлекли при падането си. Мина време и ето че най-сетне блъскането на собственото ми сърце престана да изпълва света. Взрях се в камъка на мястото, където гаргойлът се беше откъснал от стената. Той бе чакал да падне още отпреди да се родя. Понякога разликата между спасяването на живот и отнемането му е само в избора на момента — правилен или неправилен.

Прехвърлих се през прозореца на Мълчаливата сестра. Всичките ми крайници трепереха.

Не виждах нищо, преди да отстъпя встрани, за да пропусна лунната светлина покрай себе си. Малко и празно преддверие. Тъмни стъпала, спускащи се към фоайето долу. Вратата на стаята на Мълчаливата сестра бе затворена, а до нея имаше стол с висока облегалка. Втори стол, близнак на първия, беше преместен по средата на преддверието, между вратата и арката към стълбището. Върху него стоеше сребърен бокал, облян в лунна светлина, ивица ленен плат и ботуш.