Колелото на Осхайм [bg]

Срещнах воднистосините му очи. Той сякаш не забелязваше, че съм под стража. Успях да си докарам усмивка и кимнах.

— Води ме.

И със замах на изумруденото си наметало, извезано с детелини, които чичо Хертет беше избрал за своя клон от Кендетското семейно дърво, братовчедът Роланд ме поведе.

— Момент, братовчеде! — спрях го аз, щом се доближихме до вратите на голямата зала. — Нали познаваш Де Вийр? Всички ги познават. — Не му дадох време да отговори. — Един некромант е превзел „Света Агнес“. Страхувам се, че Лиза и Миша де Вийр може още да са в главната сграда с новородената ми племенница. Ще ми окажеш голяма услуга, ако пратиш един отряд да се увери, че са се спасили, и да ги доведе на сигурно място, ако е нужно.

— Некромант ли? — Роланд осакати „р“-то и устата му остана зяпнала от изненада. — В двореца?

— В църквата. На Римската палата. Бебе в опасност! — Кимнах, стараех се да обмисля нещата по-простичко. Надявах се, че споменаването на бебето може да го разчувства, нали беше баща. — Би могъл да пратиш няколко стражи.

Роланд премигна.

— Ама разбира се. — Вдигна ръка и даде знак. — Сър Роджър! Сър Роджър! — Един нисък рицар в най-бляскавите доспехи, които бях виждал, задрънча непохватно към нас. — Дами в беда в Римската палата, сър Роджър! — Роланд превръщаше всяко „Роджър“ в „Уоджър“.

— Ще имам грижата, принц Роланд. — Роджър, сипаничав мъж с гъсти черни мустаци, се поклони отсечено, излъчвайки с цялото си същество вещина и целеустременост.

— Вземи дузина мъже, сър Роджър. — Това бе единственият съвет, който можех да му дам, докато Роджър се отправяше към вратите. — И то добри!

Братовчедът Роланд си проби път с лакти през елитните гвардейци на входа на приемната зала на баща си. Четирима от тях носеха огнено-бронзовите доспехи на кралицата под алените ѝ пера. Той опря две ръце във високите дъбови врати и натисна, разтваряйки ги към голямата зала.

Не бях идвал в голямата зала на Миланския дом от сватбата на Роланд, когато бях на тринайсет. Тогава татко и по-големият му брат се скараха нещо за обучението на домашния свещеник. Разбира се, всъщност изобщо не ставаше дума за свещеника, а за това кой кого ще командва, което е най-оспорваният въпрос сред братя. Както и да е, тежки думи бяха подхвърлени с голяма лекота и татко, кипящ от възмущение, изведе домочадието си от залата, като се наложи Мартус да откъсва насила един леко пиян млад принц Джалан от една хубавичка шаферка, чието име съм забравил.