![Искрено ваш Шурик [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/3/5/iskreno-vash-shurik-bg-download.jpg)
Искрено ваш Шурик [bg]
- Автор: Улицкая Людмила Евгеньевна
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Факел експрес
- ISBN: 978-954-9772-47-0
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Искрено ваш Шурик [bg]». Краткое содержание книги:
В началото на май, предвиждайки лятното затишие, той се залови да превежда учебник по биохимия, започнат от друг преводач, и катастрофално изостанал спрямо издателските срокове.
В начина, по който Вера седеше, симетрично сключила ръце пред себе си и с подчертано изправен гръб, Шурик усети тържествеността, предшестваща важен разговор.
— Трябва да обсъдим нещо — майката гледаше Шурик загадъчно.
— Кажи — попита леко заинтригуван Шурик.
— Как ти се струва Мурзик? — с неразбираемо предизвикателен тон постави Вера въпроса си.
— Чудесно дете — вяло отговори Шурик.
Вера го поправи:
— Уникално! Детето е уникално, Шурик! Ние трябва да направим всичко, което е по силите ни, за това дете.
— Но, Веруся, какво е по силите ни? Ти работиш с Мурзик, подготвяш я за училище, какво друго можеш да направиш за нея?
Вера му отправи меката си усмивка, като го потупа по ръката. И му обясни, че именно сега, след като е прекарала толкова време с момиченцето, е абсолютно сигурна, че то трябва да живее в Москва, да ходи в московско училище и че само тук те ще са в състояние да помогнат да се развие несъмненият му талант.
И тъй, Вера искаше след края на лятото момиченцето окончателно да заживее в Москва и да тръгне в първи клас в московско училище.
Случваше се нещо съвършено неразбираемо за Шурик. Тази идея определено не му хареса, но той нямаше навик да се съпротивлява. Така че прибягна до външен аргумент:
— Мамо, Стовба по никакъв начин няма да се съгласи. Ти говорила ли си с нея, или това е просто твоя идея?
— Имам много важен аргумент! — каза Вера и направи загадъчна физиономия.
Шурик не беше свикнал да й противоречи, но все пак попита какъв толкова убийствен аргумент е приготвила за Стовба…
Вера тържествуващо се засмя:
— Езиците, Шурик! Мурзик трябва да учи езици! Кой може там, в Ростов на Дон, да даде образование на детето? Та Лена не е глупава жена! Ти ще преподаваш на Мурзик английски и испански!
— Мамо! Какво приказваш? Аз преподавам само френски! Не мога испански. Едно е да преведеш реферат, съвсем друго — да преподаваш езика. Самият аз никога не съм учил испански!
— Ами прекрасно! Ще имаш стимул! Нали познавам способностите ти! — горделиво и същевременно леко ласкателно каза Вера.
— Не, аз не че съм против, но ми се струва, че Стовба за нищо на света няма да се съгласи!
Вера изглеждаше разочарована — тя бе разчитала на ентусиазма на Шурик и беше леко засегната от равнодушието му…
В края на август, в самия ден на развода, Стовба пристигна мрачна направо в гражданското. Разведоха ги за пет минути. Бяха смятали веднага да заминат за вилата, но в чест на това събитие Стовба купи бутилка шампанско и двамата решиха да я изпият в московския апартамент. После Шурик отвори бутилка грузински коняк от доставката на Гия.
Стовба беше много неспокойна — нито бъбрива, нито простодушна, но все пак, след като пийнаха коняк, си каза болката: нещата с американските документи на Енрике се бавели, но той бил разговарял с големия си брат, полуполяка Ян, който взел присърце проблемите им и предложил хитър план, според който той да заминел за Полша, тя, Стовба, също да заминела за там с организирана предварително покана, двамата да се оженели и тогава тя щяла да може да влезе в Щатите като съпруга на Ян, а вече по-нататък щели да се оправят помежду си… И всичко това трябвало да стане през ноември. И било съвършено неясно дали местният паспортен отдел ще й даде разрешение да замине за тая тъпа Полша…
— Това е то. Разбираш ли, всичко пак се отлага и се бави — рязко тръсна Стовба. — Така може цял живот да си чакам!
— Може пък да е за добро… — опита се да я утеши Шурик.
— Кое ще е за добро? — заканително го погледна Стовба. — Кое? Трябва да замина за цял месец, с Мария определено няма да ме пуснат, не разбираш ли какви проблеми ме чакат!
Шурик наля останалия коняк в чашките — някак незабелязано бяха изпили всичко и дори не се бяха напили много.
— Между другото мама искаше да поговори с теб… Всъщност с Мария нямаш никакви проблеми. Мама искаше Мария да тръгне на училище в Москва, за да учи езици… Би могла да я оставиш при нас, да поживее първото полугодие, да ходи на училище, а после да си я вземеш. Нали знаеш, че мама я обожава. Аз бих казал… Е?
Стовба се извърна и не беше ясно каква физиономия показва на стената.
„Защо правя всичко това — помисли си Шурик. — Веруся ще се претоварва…“ И замълча, учуден от купчината смет, съставена от съчувствие към Стовба, страх за майка му, нова отговорност, която поемаше, и тревога, и глупаво желание да реши безкрайно далечни от него проблеми…