Искрено ваш Шурик [bg]

Шурик не беше свикнал на такова количество храна. Когато Ирина Владимировна не беше у тях, трапезата им беше скромна. При вида на този разкош на Шурик изведнъж му се отвори невиждан апетит и той яде, без да спре, три часа, като спираше само за да пийне нещо. Тамадата дърдореше пълни идиотщини, но никой не го чуваше, защото дори този трениран в провеждането на големи празници заклет професионалист не можеше да надвика стогласата глъчка. Оркестърът, колкото и да се стараеше, също не можеше да победи сватбената шумотевица. Към края на третия час Шурик почувства, че е попреял. Започнаха танците, в които той вече не можеше да вземе участие.

Обаче се наложи. С дългата си сполучлива рокля, която подчертаваше нейната все още изключително тънка талия и скриваше едва очерталото се коремче и необятния задник, милата Алочка доведе при Шурик малко момиченце, братовчедка си Жана, която се оказа далеч не дете, а жена джудже, много миловидна и разгледана по-отблизо — дори не твърде млада.

— Жаночка много обича да танцува, но се притеснява — простодушно представи Ала нестандартната си роднина.

Шурик обречено стана от масата.

Цялата Жана свършваше малко над колана на панталоните му. Определено беше по-малка от едрата първокласничка Мария. Инак танцуваше много буйно. Шурик едва успяваше да я следва, а когато не успяваше, я вдигаше на ръце и тя се кискаше с детско гласче.

Сватбата вече приключваше. Хората събираха от масите донесените от къщи фруктиери и чинии. Жана се въртеше около Шурик като навита с пружина, а той трябваше веднага да излезе. Реши да се измъкне тихомълком, без да си вземе довиждане с новобрачните — трябваше да посети тоалетната. Стомахът му явно не беше в ред.

„Сега — в гардеробната“ — изкомандва си Шурик. Но на изхода от тоалетната го причакваше Жана — с кожух и кукленско калпаче.

— С метрото ли ще се прибирате? — попита тя.

— Да — не я излъга Шурик.

— И аз съм с метрото. До „Белоруская“.

Шурик се зарадва преждевременно: в една посока бяха.

На станция „Белоруская“ се оказа, че Жана трябва да пътува до Немчиновка с електрическата мотриса.

— Родителите ми живеят в Москва, а аз предпочитам цяла година да живея на вилата. Те винаги се тревожат, когато се прибирам вечер. Но вие ще ме изпратите, нали?

Откак вкъщи се появи Мария, майка му по-малко се безпокоеше. Но Шурик не забравяше, че не е успял да й се обади.

— До Немчиновка са само двайсет минути — жално проточи Жана, почувствала колебанието му.

Тя чуруликаше през целия път — нервно и пискливо. Говореше нещо за музика и Шурик разбра, че е музикантка.

— Но на какъв инструмент свирите? — най-сетне прояви интерес той към чуруликането й.

— На всички! — засмя се тя и в смеха й прозвучаха предизвикателство и двусмисленост.

Слязоха на перона. Беше студено, земята сякаш се бе вкаменила от студа, но сняг още не беше натрупал, макар че от небето се сипеше суграшица. Къщата беше съвсем близо до гарата. Шурик спря до портичката с намерението да се сбогува и да си тръгне. Жана хитро се изкикоти: