Искрено ваш Шурик [bg]

Вера подготвяше Мария за училище, занимаваше я ту с четене, ту с писане, ту с различни физически упражнения — изопване, ритмика, всичките онези неща, на които се бе учила някога в студията… Или просто седяха трите с Ирина и чистеха вишни: Ирина ловко вадеше костилките с фиба, Мурзик — със специална машинка, а Вера — с малка виличка… Почти увиваха Мурзик с кухненски кърпи, но вишневият сок пръскаше ту върху сукмана й, ту върху мургавата бузка, ту в окото и тя скачаше, тръскаше глава, а Ирина се втурваше за преварена вода, за да измие окото, както трябва.

Веднъж Вера сложи на масата ваза с цветове на жълт блатняк и двете седнаха да рисуват. Мария не се справяше с рисунката, ядосваше се, пухтеше, но Вера й помогна малко, рисунката се оправи и тогава Мария взе червен молив и написа отдолу с едри букви „Мария Корн“.

Вера се смути: как трябваше да разбира това? Почуди се известно време, после взе тетрадката, в която пишеха упражнения, и каза на Мария да я надпише.

И момиченцето за втори път написа: Мария Корн. Вера не зададе никакви въпроси на детето. С огромно нетърпение зачака следващото идване на Шурик. В главата й се замярка нелепо подозрение: ами ако?… В разрез с разумното тя започна да търси прилики между сина си и Мурзик — намираха се, и то много! Пламналата любов търсеше поводи да се обоснове и тя вътрешно категорично увери себе си, че момиченцето неслучайно носи тяхното фамилно име.

Шурик отдавна очакваше разобличението, разбираше, че е закъснял с признанието за нелепата си женитба, но не намираше сили да започне този разговор. Освен това се надяваше, че още малко — и ще ги разведат със Стовба, тя ще заведе дъщеря си в Ростов или в Куба, или където там реши, и тази история ще приключи, без да обезпокои Веруся.

Веднага щом пристигна, Шурик изпълни ритуалния танц с Мария на раменете си и когато хвърли детето на дивана, почувства, че с Вера става нещо. Умълча се и зачака.

Сложиха Мария да си легне, изпратиха в спалнята й Ирина Владимировна и двамата седнаха на тераската под абажура. Въпросът бе зададен с необичайна за Вера прямота:

— Шурик, кажи ми защо Мария носи нашето фамилно име? Твоя дъщеря ли е?

Уличен, Шурик плувна в пот. Седеше изчервен като на изпита по химия, когато не можеше да каже абсолютно нищо, и недоумяваше: как е могло да й хрумне такова нещо? Нали й бяха казали кой е бащата на детето!

— Извинявай, Веруся, отдавна трябваше да ти кажа…