Искрено ваш Шурик [bg]

В края на май, когато Шурик беше вече почти готов за преместването на вилата, тоест, ръководейки се от безкрайния списък, съставен навремето от Елизавета Ивановна, събираше в кашони необходимите припаси и друг багаж — от захар до нощно гърне, — Стовба доведе Мария. Пристигна и Ирина Владимировна и Шурик тържествено откара всички на вилата. Заявлението за развод беше подадено и беше определен денят — в края на август. У Стовба се зароди чувството, че е направила още една крачка към Енрике.

Стовба прекара на вилата с дъщеря си два дни. Там много й хареса: и природата, и тишината, и удивителната благовъзпитаност на семейството, в което бе попаднала.

„Същинско дворянско гнездо“ — тъжно си помисли тя.

На Мария също много й хареса на вилата, освен това тя през цялото време вървеше по петите на Вера Александровна и Стовба, която я бе отглеждала без никаква помощ, донякъде болезнено усети, че дъщеря й твърде много се привързва към Вера Александровна, но си обясни това с липсата на истинска баба в живота на детето. Самата тя, както и Шурик, бе отгледана от баба си и я обичаше повече от всички останали свои близки.

Замина си със сложни чувства в душата: струваше й се, че Мария твърде лесно я пусна. С Вера Александровна се разбраха, че Стовба ще дойде след един месец и тогава заедно ще решат дали да си вземе Мария в Ростов, или да я остави до края на лятото. Лена, която през целия си живот не бе се разделяла с дъщеря си за повече от няколко часа, изведнъж решаваше да я остави тук за толкова дълго време. Едновременно с тревогата тя изпитваше и някакво облекчение, сякаш й бе даден временен отпуск от майчинството, което бе носила като кръст безсменно, несподелено и еднолично почти седем години. Едно чувство за незаконна свобода…

Когато три дни след преместването пристигна на вилата с две издути чанти с продукти, Шурик откри, че майка му и момиченцето бяха станали една за друга Веруся и Мурзик — завинаги.

Мария посрещна Шурик с най-жива радост — подскачаше от нетърпение около него също като топка, като се опитваше да увисне на врата му. Той остави чантите на пода, извърна се изненадващо, грабна я през кръста и я метна на дивана. Тя щастливо изпищя и подскочи като пружина. Започна се щастливо боричкане. Шурик я качи на раменете си, тя размахваше ръце и крака, а той я въртеше със странното чувство, че в живота му вече е имало нещо подобно… Лилка! Точно Лилка бе въртял и подхвърлял, точно тя бе обичала да повиси така върху него, ритайки с крака в остроноси обувчици…