Искрено ваш Шурик [bg]

— Ах! — възкликна Жана и извади от чантичката си играчка малка бяла кърпичка.

С лявата ръка Шурик смъкна мохеровия си шал и омота дясната. Жана ловко измъкна счупеното стъкло.

— Нищо, нищо, там имам аптечка! — утеши го тя. — Вие само ме вкарайте.

Тя си свали кожуха и се промъкна през освободения от стъклото прозорец.

— Сега ще отворя задната врата, там няма брава, само една кукичка. Заобиколете къщата отляво… — извика тя вече от вътре. — Само ми хвърлете кожуха.

Шурик хвърли вътре кожуха й и заобиколи къщата. Тя му отвори задната врата. Влезе, като притискаше ръката си. Тя запали лампата и Шурик видя, че целият шал вече е подгизнал от кръв…

— Сега, сега ще направим всичко! — бърбореше Жана много делово. Не изглеждаше притеснена. — Малък инцидент! Случва се! Ще започнем с ръката, после ще се заемем с печката, а после всичко ще бъде много хубаво…

Тя изчезна, после дойде с купчина бинтове и пешкир. Разстла пешкира върху мушамата на масата за хранене. Каза му да седне до масата и размота шала. С мъничките си ръце направи всичко много бързо и ловко, като през цялото време не спря да бърбори. Здраво привърза с бинт палеца към дланта с плътен тампон от памук помежду им. Дебело намота бинта и вдигна ръката му нагоре.

— Дръжте я ето така, докато спре кръвта. В стаята ми има зидана печка, много е бърза, след час ще стане топло. Не съм идвала тук цял месец, всичко е замръзнало… — изтърва се тя, но Шурик не забеляза.

Всъщност тя живееше не на вилата, а с родителите си в града, докато на вилата водеше любовници. Постоянният й кавалер, член на една циркова трупа, в която по-рано бе работила и тя, беше ревнив и обидчив. Отдавна й беше направил предложение, но тя не искаше да се омъжи за него.

Природата беше несправедлива към лилипутите, като не само им отнемаше размери, но и създаваше много повече мъже, отколкото жени, и брачната конкуренция в средите им беше много остра.

Жана се радваше на голям успех, имаше кандидати дори от чужбина. Но не губеше надежда да се омъжи за човек с нормални размери. Много мъже я харесваха, някои бяха просто луди по нея. Но незнайно защо тя още не си бе намерила съпруг.

Докато тя тропаше с цепениците в съседната стая, Шурик още веднъж изтича до нужника. Имаше само една мечта — по-скоро да се прибере вкъщи.

Когато Жана се появи отново, Шурик я попита има ли в аптечката си нещо срещу стомашно разстройство. Тя незабавно му донесе някаква таблетка. Той я изпи и зачака резултата. Жана му предложи да полегне в съседната стая. Там беше студено колкото навън. Известният ефект на късната есен, когато при температура минус три ти е по-студено, отколкото зиме при минус трийсет.

Без да съблича якето си, Шурик прилегна на ниския диван. Жана метна отгоре му памучно одеяло, пълно със студ. Бучеше печката, бучеше стомахът му, студът го пронизваше чак до болните му вътрешности. Спеше му се до смърт.