Искрено ваш Шурик [bg]

— Аз съм лош човек, Вера Александровна. И съм израснала сред лоши хора. Но не съм глупачка. Животът ми се подрежда така, че не ме оставя да бъда глупачка. Не знам как ще се подреди по-нататък. Може би ние с Мария след три месеца ще заминем. А може това да се проточи и три години. Просто не съм срещала хора като вас. Шурик толкова ми помогна в тежкия момент, а аз го смятах за глупак. Едва с годините разбрах, че вие сте от друга порода, вие сте благородни хора…

Вера се смая: Шурик — глупак? Но нищо не каза. Стовба се изсекна. Лицето й беше строго.

— А аз просто не съм знаела, че съществуват такива хора. Моето семейство е ужасно. И баща ми, и майка ми… Само баба прилича на човек. Ами че те ме изгониха с четиримесечно дете на ръце. Баща ми ме изгони. Те са изроди. И аз щях да бъда изрод, ако не се беше случила тази история с Мария. Живея ужасно. Работя… как ли да ви го обясня? Нелегален цех, работят за себе си. А аз съм им счетоводител. Ако всичко това се разкрие, може да вляза в затвора. Но инак просто нямаше да оцелея. Живея под наем. През всичките тези години плащах на бавачка за Мария.

„Боже мой! Двойно счетоводство! Лена прави всичките тези шашми, които толкова ловко правеше бившата ми началничка Фаина Ивановна“ — уплаши се Вера Александровна.

— Леночка, та вие трябва спешно да се махнете от там! Ще се преместите в Москва, ако не друго, поне в някое счетоводство аз мога определено да ви уредя! — незабавно предложи тя.

Стовба махна с ръка:

— Какво приказвате! И дума не може да става! Така съм обвързана с тях, че бих могла да избягам само на края на света — тя въздъхна: — Не, трябва да ви разкажа. Това не беше всичко. Защото прекалено много ще ме уважавате. Освен това спя с началника си. Вярно, от време на време. Не мога да откажа. Твърде много завися от него. Той е страшен човек. Но е много умен и хитър. Е, това май беше всичко.