Искрено ваш Шурик [bg]

И Шурик разкри със закъснение пред майка си тайната на фиктивната си женитба, разказа и за пътуването си до Сибир за раждането на Мария.

Вера се смая. Разстрои се. Още повече се разчувства. И самата тя беше самотна майка, но нейната социална рана до голяма степен бе компенсирана от умната, властна и интелигентна Елизавета Ивановна.

Всъщност тя не научи нищо ново за живота на Стовба, но сега, когато чу колко благородно бе постъпил Шурик, още повече съчувстваше на Лена и наистина много й се искаше Мария да бъде нейна дъщеря, внучка, все едно каква — стига да останеше в дома им. И за пръв път в живота си съжаляваше, че е родила не дъщеря, а син… Затова пък Шурик беше чудесен. Толкова благороден… Беше сключил брак с момичето, когато го бе сполетяло нещастие, записал бе детето на свое име и дори не бе казал нито дума на нея, на Вера, за да не я притесни… Да, той е точно такъв човек…

Като се стараеше да придаде на разказа си хумористична форма, Шурик си припомняше и огромния като лабиринт началнически апартамент, из който се бе лутал в търсене на тоалетната, и хилавите баба и дядо, които бодро си пийваха и здравата замезваха с гигантските пирожки, всяка от които във всяка нормална къща би била възприета като пълнометражен млин…

— Обаче излиза, че Лена не е толкова наивна, Шурик. От описанията на Аля си я представях малко по-различна… — каза Вера.

— Разбира се, Стовба е човек с характер. Но да беше видяла баща й! — и той разказа как го бяха развеждали из огромните сибирски заводи, но всъщност не бяха му показвали заводите, а бяха представяли него на заводските началства като живо доказателство за пълното благоприличие в семейството на първия човек в областта. — А за баща й да не говорим! Мамо, ти не можеш да си представиш каква е атмосферата там… Нямаше да пуснат бременната Ленка да прекрачи прага им, ако не бях сключил брак с нея…