![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
— Не е точно така, Фрида.
Тя хвърли поглед към Джак, който смутено гледаше статията в „Дейли Скеч“. Той вдигна очи и Фрида му направи знак, че вече приключва.
— А как е?
— Тази статия е пълна измислица. Измислица за теб и за разследването, което уж се намирало в задънена улица.
— Тя представя теб и екипа ти в абсурдна светлина. А онази фраза…
— „Непочтена лекарка“.
— Да, точно тя… — Фрида се готвеше да затвори, когато се сети за нещо. — Притеснявам се за Джанет Ферис. Бих искала да я посетя.
— Тя е говорила глупости пред онази журналистка. Това не бива да те измъчва.
— Разбира се. Но си мисля, че има нужда да си поговори с някого.
— Тя е една самотна жена — каза Карлсън. — Мисля, че е била безнадеждно влюбена в Пуул. Но не е наша работа да я утешаваме, а да намерим убиеца му.
— Ще се срещна с нея в свободното си време — обясни Фрида. — Не се притеснявай. Няма да търся възнаграждение. — Тя изключи телефона и го сложи обратно в чантата си.
— Приятно ми беше да се видим, Джак. Сега трябва да отида да се срещна с един човек.
— Нали няма да издириш онази журналистка и да я убиеш? — пошегува се Джак. — Не се измъчвай. Тя не го заслужава.
Фрида се усмихна.
— Много интересно, не мислиш ли? Първо се представи за човек, който изпитва симпатия към мен. После предложи да публикува моята версия по случая. След това ме заплаши. А аз, както виждаш, вече съм забравила за тези неща. Но за нея би било по-добре да не започне да се дави в някое езеро и аз да съм единственият човек, наблюдаващ случващото се от брега.
— Познавам те — ще се хвърлиш и ще я спасиш — каза Джак.
— Само за да я накарам да се чувства виновна — отвърна Фрида.
— Едва ли ще се почувства виновна. По-скоро би написала поредната статия, в която да те очерни.
Фрида се замисли за момент.
— Тогава по-добре да я оставя да се удави.
35
Двамата излязоха заедно и Фрида спря едно такси. Седна и се загледа в непознатите улици на Южен Лондон. Пътуваха покрай паркове, училища, гробище — гледки, които можеха да се видят във всяко кътче на Англия и по света. Фрида се замисли за Джанет Ферис и за журналистката Лиз Барън. Тя самата й беше хлопнала вратата, но не и Джанет Ферис. Представи си как я е поканила да влезе, направила й е чай и охотно си е бъбрила с нея, благодарна, че насреща си има човек, готов да я изслуша. Джанет Ферис беше жена, на която никой не обръщаше внимание и която някак си живееше в сянка. В един миг се беше оказала свързана с извънредно събитие — убийството на човек, когото познаваше и на когото държеше, и дори тогава не й бяха обърнали особено внимание. Никой не беше пожелал да седне и да изслуша историята й от край до край. И ето че Лиз Барън я беше посетила и я беше накарала да говори.
Фрида натисна звънеца на Джанет Ферис, но никой не отговори. Ядоса се на себе си, че не беше й се обадила предварително. Погледна звънците. Първият беше на Джанет Ферис. Вторият беше на Пуул. Натисна звънеца на третия апартамент, после го натисна още веднъж. От домофона се чу глас, придружен с пукот и тя не можа да разбере нито дума. Фрида каза коя е и че иска да се срещне с Джанет Ферис, но не беше сигурна, че я чуват. Почака и чу стъпки по стълбите. Вратата се отвори и на прага застана висок млад мъж с руса коса и очила с тънки метални рамки, облечен с пуловер и дънки, бос.
— Какво желаете? — попита той. Говореше с чуждестранен акцент.
Фрида си спомни документацията: германски студент на най-горния етаж.
— Търся Джанет Ферис — обясни тя. — Но като че ли я няма. Помислих си, че може би знаете къде е.
Той повдигна рамене.
— Аз съм на по-горния етаж. Не я виждам кога влиза и кога излиза.
Тя надникна във входното антре, за да види дали няма натрупана поща. Нямаше.
— Може би ще ви прозвучи странно — каза тя. — Сътруднича на полицията при разследването на убийството. Безпокоя се за психологическото състояние на Джанет. Имате ли ключ за апартамента й?
— Можете ли да се легитимирате?
— Не и като полицай. Аз съм психотерапевт. Както вече ви обясних, оказвам съдействие на полицията.
Човекът я изгледа изпод вежди.
— Няма да се бавя — настоя тя. — Просто искам да се уверя, че Джанет е добре. Можем да влезем заедно.
— Един момент. Сега ще донеса ключа. — Той изтича с леки стъпки нагоре по стълбите.