![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
— Десетки хора се обадиха, твърдейки, че го познават, но това бяха фалшиви следи.
— Действал е като градинар — обади се Фрида.
Всички отправиха погледите си към нея.
— Какво означава „действал като градинар“? — попита Ивет. — Какво общо има това?
— Вашата схема ме наведе на тази мисъл — обясни Фрида. — В градинарството има различни етапи. Засаждане на семената, поливане на растенията, бране на плодовете, изрязване на изсъхналите клони. Представям си, че той е минал през различни етапи на култивиране на хората, които познаваме от списъка му. С някои от тях той се е свързал само по телефона или се предполага, че е щял да се свърже в определен момент. Следва младата двойка от Брикстън, откъдето тръгна следата към него, която той е посетил веднъж. Следва Джанет Ферис, за която той е бил идеалният съсед — мил и внимателен. Следва Джасмин Шрийв — имал е някакви намерения спрямо нея, но не ги е осъществил, или поне това знаем. Следва семейство Уайът. Успял е да измъкне пари от Ашлинг и със сигурност е щял да окаже по-голям натиск върху нея. И накрая Мери Ортън, която е успял да измами с огромна сума пари и се е опитал да я накара да промени завещанието си.
— Права си — каза Карлсън.
— Ако има още някой, за когото не знаем, някой, с когото се е срещал в промеждутъците, питам се къде точно се вписва той или тя. Прекратил ли е взаимоотношенията си с този човек? Или тъкмо е започвал? Или пък човекът е бил по-нататък в поредицата от негови познати? Мошениците не мамят хората само с пари. Те обичат да властват над тях. Правени са проучвания на лица, които са подмамвали жертвите си да извършат нещо без никакви финансови облаги — измисляли са грандиозен проект, за да се почувстват важни и значими.
Крис Мънстър, който досега бе мълчал, се обади:
— Това, което бих искал да знам, е, коя, по дяволите, е Сали Лий?
Бумтенето в главата й беше спряло. Острият глад го нямаше, както и замайването. Нещата около нея имаха ясни очертания. Зрението й вече не беше замъглено, а мислите й бяха като остриета.
Тя бе неговият наследник. Нямаше да го предаде.
Стана от тясното легло, от смачканите чаршафи и грубото одеяло. Дрехите висяха от нея и с пръстите си можеше да усети колко остри са костите й: тазовата кост, ключиците, ребрата, китките, лопатките, ръцете. Беше толкова лека, че можеше да полети. Като ученичка беше пълничка, с едър ханш. Закръглена, казваше майка й. Тантуреста, присмиваха се враговете й. Сега бе слаба и кокалеста. Един инструмент. Неговият инструмент.
В тъмното стигна до дългия шкаф под носа на лодката. Той й беше забранил да го отваря под какъвто и да е предлог. Тя се беше заклела и се беше прекръстила тържествено. Но нещата се бяха променили. Вече нямаше правила и беше дошъл краят на очакването.
Тя се пресегна, отвори шкафа и издърпа първия пакет, който беше увит в няколко найлонови торби, за да не се навлажни, и го сложи на масата. После извади още три и пристъпи към действие.
Фрида пристигна навреме в болницата. Бяха се уговорили да се срещнат с Джак във фоайето до стелажа с картички с пожелания за бързо оздравяване, но той закъсняваше и тя го видя как със зачервено лице се втурна през въртящата се врата. Беше облечен странно — непретенциозни дрехи за уикенда или може би първите, които са му попаднали в бързината: изтъркани кадифени джинси, които по-рано са били тъмночервени, риза на кафяви и зелени карета и жилетка с еленчета, вероятно подарък от родители му, помисли си Фрида. Само едната му маратонка имаше връзки и той се придвижваше с подскоци, плъзгайки единия си крак по земята, за да не падне обувката му.
— Извинявай — каза той задъхано. — Будилникът. Градският транспорт. Отдавна ли ме чакаш?
— От няколко минути. Не се притеснявай. Нямаме уговорена среща. Това е само посещение. Реших, че ще ти е интересно да я видиш, а и тя обича да има посетители. После ще пием кафе и ще ми разкажеш за Кари.
Те се качиха нагоре по стълбите и тръгнаха по коридора с ярко изрисуваните стени, покрай инвалидните колички и проходилките, стигнаха до двойната врата и влязоха в отделението. Жената с викторианска нощница, която редеше мозайки, сега я нямаше, но всичко останало си беше същото. Леглото, на което по-рано беше Мишел Дойс, сега беше заето от една много едра жена, която ги гледаше с празен поглед.
— Тя е ей там — каза сестрата и посочи към една врата. — В самостоятелна стая. Нареждания! — Тя вдигна веждите си многозначително в очакване на шеговит отговор.
Фрида кимна.
— Добре.
Новата стая на Мишел Дойс беше тясна и неудобна, със светлозелени олющени стени и би изглеждала мрачна и неприветлива, ако не беше големият прозорец, през който влизаше дневна светлина и от който започваше аварийно стълбище. Металните стъпала се спускаха спираловидно към един двор, в който имаше почти празен метален контейнер за непотребни вещи и няколко препълнени кофи за боклук. Фрида не можеше да си представи как пациентите, които беше видяла, биха успели да се спасят по тези стълби. Под миниатюрната мивка в ъгъла имаше хлебарка. Тя отвори прозореца, хвана насекомото с хартиена кърпичка и го изхвърли в металния контейнер отдолу. Джак направи гримаса на отвращение.