В здрача на вторник [bg]

— Как журналистката е открила тази жена?

— Не знам.

— От редакцията не са ли говорили с Карлсън? — попита ядосано Джак. — Той не те ли е защитил, не им ли е обяснил колко много си помогнала на полицията?

Фрида прокара пръста си до края на статията. „Говорителка на полицията каза: „Нямаме практика да коментираме предприетите мерки в хода на едно разследване, но в настоящия случай д-р Клайн не играе съществена роля. Винаги сме отворени към съдействие от страна на обикновените граждани“. Тя добави още, че разследването продължава.“

— Думите й не са особено ласкателни — отбеляза Джак. — Как се чувстваш, когато четеш какво са написали за теб? Не смяташ ли, че накърняват достойнството ти?

Фрида се усмихна.

— Че накърняват достойнството ми? Като мой психотерапевт ли ми говориш в момента?

Джак се смути и не отговори.

— Какво би казал, ако действително беше мой психотерапевт?

— Бих те попитал какви чувства предизвиква у теб статията.

— И не би ме попитал дали се чувствам с накърнено достойнство?

— Не те попитах за това като психотерапевт — каза Джак. — Впрочем какви чувства предизвиква у теб статията?

— Кара ме да се чувствам като нечия собственост, а на мен това не ми харесва — отвърна Фрида.

Джак взе вестника и се загледа в статията.

— „Дразнеща брюнетка“ — прочете той. — Това не е вярно.

— Кое? „Дразнеща“ или „брюнетка“?

— И двете. Също и „непочтена“. Това минава всякакви граници. Само не мога да разбера защо си го причиняваш.

— Ето това е добър въпрос — каза Фрида. — И ако беше мой психотерапевт, щяхме да отделим много време за обсъждането му.

— Не може ли да го обсъдим и без да съм ти психотерапевт?

Фрида порови в чантата си и извади телефона си.

— Някога включваш ли го изобщо? — попита той.

— Ето, сега го включвам. Когато трябва да го използвам, го включвам, а после отново го изключвам.

— Нямах това предвид.

Фрида набра номера на Карлсън.

Той отговори още след първото позвъняване.

— Опитвам се да се свържа с теб — каза Карлсън.

— Как са се добрали до Джанет Ферис?

— Имаш предвид журналистката?

— Точно така.

Последва мълчание.

— Там ли си? — попита Фрида.

— Виж — започна Карлсън, — на всички е известно, че медиите имат контакти в полицията.

— Не знаех това — каза Фрида. — Би ли ми обяснил?

— Това е позорен факт, но за съжаление, има служители, които тайно предоставят информация срещу заплащане.

— Информацията по настоящия случай много бързо стигна до читателите.

— Това не е държавна тайна. Дейността ни се финансира от данъкоплатците. Все пак съжалявам. Съжалявам и за това, че не те защитихме по никакъв начин.

— Ако Ивет Лонг има нещо против участието ми в разследването, по-добре е да ми го каже на мен или на теб, отколкото да говори с журналисти. — Отсреща последва ново мълчание. — Предполагам, че вече го е споделила с теб. Всичко е наред.