В здрача на вторник [bg]

— Какво знаеш? — промълви тя. Какво ти каза той и какво чу ти?

Може би този котарак бе видял как умира Робърт Пуул и как бедната Джанет Ферис увива кабела около врата си и рита стола. А наистина ли се бе случило точно това? Фрида се измъчваше от все още неизбистрени мисли и подозрения. Тя потръпна и стана от леглото. Небето беше бледосиньо. Днес човек можеше да повярва, че след дългата и студена зима скоро ще дойде пролетта. Тя си взе душ, обу си дънки и се запъти към долния етаж, а котаракът бързаше заедно с нея, като се промушваше през краката й и мяукаше. На връщане към вкъщи беше купила малко котешка храна от денонощния магазин надолу по улицата и сега изсипа сухите гранули в пластмасовата купичка, наблюдавайки го как лакомо яде. Какво да прави с него? Да го пусне ли навън? Но тогава той можеше да избяга, търсейки стария си дом, и да бъде прегазен от кола. А ако го затвореше вътре, щеше да опишка навсякъде. Трябваше да извика майстор, който да монтира котешка вратичка. Тя въздъхна и постла няколко пласта вестници върху кухненския под и затвори там котарака. Облече дебело яке, взе папката и бележника си и излезе.

Бистрото на №9 винаги беше пълно в неделя сутрин, но двама души тъкмо ставаха от масата в ъгъла и Фрида се настани там. Маркъс стоеше зад щанда и работеше с кафе машината, от чиито отвори излизаше пара. Кери събираше празните чинии от масите и сервираше традиционна английска закуска42 или купи с овесена каша. Спря се, когато видя Фрида.

— Как си? Отдавна не съм те виждала.

— Бях заета. Къде е Катя?

Кери посочи с пръст и Фрида видя малкото момиче, седнало край една маса близо до вратата, която водеше към жилището им. Беше се навело над купчина листове и пишеше усърдно, с език опрян в горната й устна.

— Добре би било да я заведа на плуване или на разходка в парка — каза Кери.

— Изглежда погълната от заниманието си.

— Пише разказ. Започна още от шест и половина сутринта. Историята е за едно момиче на име Катя, чиито родители държат бистро. Канелено кравайче?

— Овесена каша. И пресен портокалов сок. Не бързам.

Кери се отдалечи и Фрида отвори папката си. Вътре беше цялата информация, която Карлсън й беше дал във връзка с разследването на убийството на Робърт Пуул, както и всички материали, които тя самата беше събрала, включително вчерашната статия в „Дейли Скеч“, която тя сложи с обратната страна на масата, за да не се вижда снимката й. После се зае да прочете всичко от начало до край: намирането на трупа на Робърт Пуул от служителка на социалните служби; аутопсията; описанието на жилището на Мишел Дойс; несвързаните показания на Мишел Дойс; разпитите на останалите обитатели на къщата; разпитите на Мери Ортън, Джасмин Шрийв, семейство Уайът и Джанет Ферис. Прочете краткото и ясно изложение на Теса Уелс, прикрепено с кламер към копие от неузаконеното завещание на Мери Ортън, както и показанията на синовете на Мери Ортън, в които Фрида като че ли чуваше нотките на накърненото им себелюбие. Прочете за проследяването на парите и борейки се с някои специфични термини, все пак успя да разбере, че Робърт Пуул е изтеглил парите от банковата си сметка, прехвърлил ги е в друга сметка, открита на негово име, след което цялата сума е била изтеглена. Прочете бележките за истинския Робърт Пуул, който беше починал преди години и от чиято снимка се виждаше, че не е имал никаква прилика с жертвата на убийството. Загледа се в скицата, която тя беше нарисувала и във фоторобота, направен от полицията, както и в собствените си преснимани бележки.