Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » В здрача на вторник [bg]
В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

В здрача на вторник [bg]

Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:

За Фрида Клайн дните стават все по-дълги, а случаите — все по-заплетени… „В здрача на вторник — втората книга от поредицата психологически трилъри на Ники Френч, е още по-завладяваща и загадъчна. Чувството за параноя и напрежение няма да ви напусне до последната страница. В дома на психичноболната Мишел Дойс е открито голо разлагащо се тяло. Полицията се опитва да идентифицира мъжа, но случаят се оказва по-труден от очакваното. Инспектор Карлсън отново се обръща за помощ в разследването към психотерапевта Фрида Клайн. Свързаните с жертвата, изглежда, имат безброй мотиви за убийство, а Фрида трябва да открие кой от тях казва истината. Обсебена от чувството, че част от миналото я преследва, тя постепенно осъзнава, че умът й може да се окаже опасно скривалище. Защото някой е твърдо решен да я накара да замълчи завинаги… и нищо не е в състояние да го спре. Идеална комбинация от лошо предчувствие и подходящо темпо с бързи сюжетни обрати, която дава на читателя приятно смразяващо усещане. — Publishers Weekly Силно се препоръчва за феновете на психологическото напрежение и сложните персонажи. — Library Journal Читателят ще очаква с нетърпение да дойде сряда. — Suspense Magazine Ники Френч е псевдоним на британското писателско дуо Ники Джерард и Шон Френч. Двамата журналисти се женят през 1990 г. и започват да пишат първата си съвместна книга през 1995 г. До 2016 г. Ники и Шон заедно написват двайсет книги. Шест от тях са от поредицата психологически трилъри с главна героиня психотерапевтът Фрида Клайн.
1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 156
Перейти на страницу:

Мишел Дойс седеше на металния стол до леглото си. На нощното й шкафче имаше няколко малки късчета хартия, три капачки от пластмасови бутилки, подредени в редичка, стара кутийка за лекарства, в чиито отделения бяха сложени снопчета мъх и кичури коса, пет елемента от мозайка, няколко тънки люспи сапун, най-вероятно събрани от кошчетата за боклук в банята. Фрида си помисли, че по този начин Мишел Дойс се чувства у дома си.

Когато се приближиха към нея, Мишел сложи пръст на устата си.

— Те спят.

— Ще пазим тишина — успокои я Фрида. — Може ли да седнем на края на леглото, или искате да постоим прави?

— Ти можеш да седнеш, ако си внимателна. Той може да постои прав.

Джак протегна ръка.

— Аз съм Джак — представи се той. — Приятел съм на Фрида. Приятно ми е да се запознаем.

Мишел Дойс се загледа в протегнатата му ръка, сякаш се чудеше какво е това. След няколко неловки мига той отдръпна ръката си, но тя се пресегна и я хвана, изучавайки с любопитство дланта му; прокара пръста си по мазолите му, по един спукан кръвоносен съд и счупен нокът, като през цялото време цъкаше неодобрително с език и си мърмореше.

— Виж — каза тя, обръщайки дланта му нагоре. — Това е линията на живота.

— Дълго ли ще живея? — попита Джак с усмивка.

— О, не. — Тя потупа леко дланта му, а после я пусна. — Не и ти.

Джак видимо се притесни и се усмихна насила.

— Помните ли ме? — попита я Фрида.

— Ти ни запозна.

— Казвам се Фрида. Предишния път говорихме за човека, който е живял в жилището ви.

— Той никога повече не се върна при мен.

— Още ли тъгувате за него?

— Къде е той?

— В безопасност е.

Мишел Дойс кимна с глава. Направи едно от нейните вълнообразни движения с ръце, очертавайки въображаема фигура със захабените си пръсти.

— Какво си спомняте за него?

— Горкичката му ръка. — Тя вдигна към Джак помътнелите си очи. — Много по-зле от твоята.

— Само ръката му ли си спомняте? Няма ли и нещо друго? Нищо ли не сте взели от него?

— Аз никога не крада. Аз се грижа за вещите.

— Знам. Нуждаете ли се от нещо?

— Ще имам нужда накрая.

— Къде е кучето ви?

— Всички си тръгват. Пристанища и реки.

— Но кучето — то напусна ли ви?

— Те ще се събудят.

Тя посочи кафявото одеяло, покриващо възглавниците.

— То там ли е?

— Сега са приятели. Но им трябваше време.

— Може ли да ги видя?

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

С безгранична нежност Мишел дръпна надолу одеялото.

— Ето ги — каза тя с гордост.

Под одеялото лежаха не една, а две плюшени играчки: кучето с клепнали уши и копчета вместо очи, което Фрида й бе подарила, и малко розово мече с пришито към гърдите алено сърце.

— Чудесно. Двамата ще си правят компания — обади се Джак.

— Ето, вземи го. — Мишел нежно сложи кучето в ръцете му.

— Откъде се е появило мечето? — попита Фрида.

Мишел я погледна неразбиращо.

— Донесе ли ви го някой?

— Аз се грижа за нея.

— Да, виждам. Но как се е появила тук?

— Никой не знае.

— Значи нямате представа как Мишел Дойс се е сдобила с плюшеното мече?

— Нали това ви казвам. — Сестрата зад бюрото говореше високо, натъртвайки всяка дума, все едно Фрида беше глуха или бавноразвиваща се.

— Или кога се е сдобила с него?

— Изобщо нямам представа.

— Може би някой й го е подарил?

— Това е просто една евтина играчка — започна да губи търпение сестрата. — Може да я е взела от нечие легло или пък някой я е изхвърлил в кофата за боклук и тя я е прибрала. Това проблем ли е? Играчките я правят щастлива. Тя прекарва всяка минута от деня в грижи за тях.

— За мен е важно да разбера дали някой й е идвал на посещение. Колко дълго пазите записите от видеонаблюдението?

— Видеонаблюдението?

— Видях няколко видеокамери в болницата.

— Да, но те са само за заблуда. Откъде да намерим пари за действащи камери? Това да не ви е болничен тръст? Едва се отделят средства за изплащане на заплатите на болничния персонал, а още по-малко за поддържане на съвременно оборудване.

1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)