В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
Мишел Дойс седеше на металния стол до леглото си. На нощното й шкафче имаше няколко малки късчета хартия, три капачки от пластмасови бутилки, подредени в редичка, стара кутийка за лекарства, в чиито отделения бяха сложени снопчета мъх и кичури коса, пет елемента от мозайка, няколко тънки люспи сапун, най-вероятно събрани от кошчетата за боклук в банята. Фрида си помисли, че по този начин Мишел Дойс се чувства у дома си.
Когато се приближиха към нея, Мишел сложи пръст на устата си.
— Те спят.
— Ще пазим тишина — успокои я Фрида. — Може ли да седнем на края на леглото, или искате да постоим прави?
— Ти можеш да седнеш, ако си внимателна. Той може да постои прав.
Джак протегна ръка.
— Аз съм Джак — представи се той. — Приятел съм на Фрида. Приятно ми е да се запознаем.
Мишел Дойс се загледа в протегнатата му ръка, сякаш се чудеше какво е това. След няколко неловки мига той отдръпна ръката си, но тя се пресегна и я хвана, изучавайки с любопитство дланта му; прокара пръста си по мазолите му, по един спукан кръвоносен съд и счупен нокът, като през цялото време цъкаше неодобрително с език и си мърмореше.
— Виж — каза тя, обръщайки дланта му нагоре. — Това е линията на живота.
— Дълго ли ще живея? — попита Джак с усмивка.
— О, не. — Тя потупа леко дланта му, а после я пусна. — Не и ти.
Джак видимо се притесни и се усмихна насила.
— Помните ли ме? — попита я Фрида.
— Ти ни запозна.
— Казвам се Фрида. Предишния път говорихме за човека, който е живял в жилището ви.
— Той никога повече не се върна при мен.
— Още ли тъгувате за него?
— Къде е той?
— В безопасност е.
Мишел Дойс кимна с глава. Направи едно от нейните вълнообразни движения с ръце, очертавайки въображаема фигура със захабените си пръсти.
— Какво си спомняте за него?
— Горкичката му ръка. — Тя вдигна към Джак помътнелите си очи. — Много по-зле от твоята.
— Само ръката му ли си спомняте? Няма ли и нещо друго? Нищо ли не сте взели от него?
— Аз никога не крада. Аз се грижа за вещите.
— Знам. Нуждаете ли се от нещо?
— Ще имам нужда накрая.
— Къде е кучето ви?
— Всички си тръгват. Пристанища и реки.
— Но кучето — то напусна ли ви?
— Те ще се събудят.
Тя посочи кафявото одеяло, покриващо възглавниците.
— То там ли е?
— Сега са приятели. Но им трябваше време.
— Може ли да ги видя?
— Обещаваш ли?
— Обещавам.
С безгранична нежност Мишел дръпна надолу одеялото.
— Ето ги — каза тя с гордост.
Под одеялото лежаха не една, а две плюшени играчки: кучето с клепнали уши и копчета вместо очи, което Фрида й бе подарила, и малко розово мече с пришито към гърдите алено сърце.
— Чудесно. Двамата ще си правят компания — обади се Джак.
— Ето, вземи го. — Мишел нежно сложи кучето в ръцете му.
— Откъде се е появило мечето? — попита Фрида.
Мишел я погледна неразбиращо.
— Донесе ли ви го някой?
— Аз се грижа за нея.
— Да, виждам. Но как се е появила тук?
— Никой не знае.
— Значи нямате представа как Мишел Дойс се е сдобила с плюшеното мече?
— Нали това ви казвам. — Сестрата зад бюрото говореше високо, натъртвайки всяка дума, все едно Фрида беше глуха или бавноразвиваща се.
— Или кога се е сдобила с него?
— Изобщо нямам представа.
— Може би някой й го е подарил?
— Това е просто една евтина играчка — започна да губи търпение сестрата. — Може да я е взела от нечие легло или пък някой я е изхвърлил в кофата за боклук и тя я е прибрала. Това проблем ли е? Играчките я правят щастлива. Тя прекарва всяка минута от деня в грижи за тях.
— За мен е важно да разбера дали някой й е идвал на посещение. Колко дълго пазите записите от видеонаблюдението?
— Видеонаблюдението?
— Видях няколко видеокамери в болницата.
— Да, но те са само за заблуда. Откъде да намерим пари за действащи камери? Това да не ви е болничен тръст? Едва се отделят средства за изплащане на заплатите на болничния персонал, а още по-малко за поддържане на съвременно оборудване.