В здрача на вторник [bg]

— Ти как реагира?

— Искаше ми се да стана и да я прегърна, а ти щеше да се гордееш с мен. Но не го направих.

Фрида го изгледа подозрително. Ирония ли долавяше в думите му?

— Какво стана след това?

— Дадох й хартиена кърпичка. Тя престана да плаче и се извини. Казах й, че не е нужно да се извинява. Казах й също, че когато е при мен, може да говори за всичко и да изразява емоциите си. Работата е там, че тя самата не знае какво точно изпитва — дали е мъка или гняв, вина или унижение, или пък тъга от факта, че няма дете, при все че цял живот е копняла да бъде майка.

— Вероятно от всичко по малко.

— Да, сигурно. Освен това си мисля, че толкова е свикнала да бъде по-силната в семейството, че сега е объркана и не знае точно коя е и как да продължи напред. Смятам, че трябва отново да открие своето „аз“.

— Струва ми се, че сеансите ти с нея са минали добре.

— Не мога точно да преценя. Втория път, малко преди да си тръгне, ми каза, че отначало си е мислела, че би било по-добре да сподели проблемите си с някого като теб, но вече предпочита това да бъде мъж.

— Иначе казано, предпочита теб.

— Неприятно ли ти е?

— Не, смятам го за напълно логично. — Тя отпи от чая си.

Жената в магазинчето разрязваше найлоновата опаковка на вестниците и ги подреждаше по стелажите. На първа страница на един от тях се набиваше в очи заглавие: „ИСКАМ ГАДЖЕТО МИ ДА СЕ ВЪРНЕ ПРИ МЕН“.

— Кари каза, че преди те е мразела — продължи Джак. — Обвинявала те е за всичко, което й се е случило, но… Фрида? Какво има?

Фрида посочи към един от таблоидите — „Дейли Скеч“.

— Исусе! — възкликна Джак. — Това пак ти ли си? Не му обръщай внимание. Не си струва да се тревожиш.

— Няма как да не му обърна внимание. — Фрида взе вестника от стелажа и се върна на масата.

— Това не е водещото заглавие — опита се да я успокои Джак.

Водещото заглавие беше за рок звезда в период на рехабилитация. Към края на първата страница имаше друго заглавие: „НЕПОЧТЕНА ЛЕКАРКА УЧАСТВА В РАЗСЛЕДВАНЕТО НА БРУТАЛНО УБИЙСТВО“. До него се виждаше снимка на Фрида.

— „Непочтена“ — каза Джак. — Това звучи като клевета.

— Явих се пред комисия по медицинска етика. Може би това им служи за оправдание.

— Снимката обаче е хубава.

— Някой ме е снимал, без да забележа — каза Фрида. — Някъде на улицата. Сигурно ме е следил.

— Това законно ли е?

— Не знам.

— Статията е написана от Лиз Барън. Коя е тя?