В здрача на вторник [bg]

— В съзнанието ти трябва да има граница между тези две неща — продължи Рубен.

— Ще помисля върху това. Ще трябва да отсея едното от другото. Предполагам, че скоро трябва да тръгваш?

— Господи, Фрида! Ти си истински шпионин.

— Току-що си се избръснал — на шията ти е останала капчица пяна, а ти никога не се бръснеш вечер. Освен това два пъти погледна часовника си.

— Извинявай.

— Коя е тя?

— Жена, която срещнах наскоро. Мери или Мария.

— Не знаеш как точно се казва?

— Ще трябва да избягвам да я наричам по име.

— Аз също ще трябва скоро да изляза. А сега някой от вас ще ми подаде ли млякото от хладилника?

— Млякото?

— Да, моля.

Джоузеф извади от хладилника картонена кутия с полуобезмаслено мляко и й я подаде заедно с чаша, но вместо това Фрида взе от шкафа малка порцеланова чинийка и отиде в антрето, където беше оставила малък кашон до вратата. Джоузеф и Рубен я последваха с любопитство. Тя отвори кашона и пъхна вътре ръката си.

— Хайде, излез — каза тя и извади котарака, който Робърт Пуул и Джанет Ферис бяха наричали Мог и Моги. Той постоя неподвижен, с извит гръб и вирната нагоре опашка.

— Откъде си го донесла? Да няма бълхи?

— Не — отвърна Фрида. — Джанет Ферис не би позволила да има бълхи. — Тя наля мляко в чинийката и я сложи под носа на животинчето. То го подуши подозрително, а после започна да лочи бързо с розовото си езиче. Когато изпразни чинийката, се отдръпна и започна деликатно да се мие, ближейки страничната част на лапичката си и търкайки енергично ухото и муцунката си.

— Искаш ли този котарак, Рубен? — попита Фрида.

— Да, да! — Джоузеф клекна до нея и започна да движи късия си дебел пръст, като в същото време издаваше гальовни звуци и говореше нещо на своя език. Котаракът измяука жално.

— Алергичен съм — припряно отвърна Рубен.

— Той гладен — каза Джоузеф.

— Откъде знаеш? Да не би да разбираш езика на котките?

Джоузеф се изправи и изчезна в кухнята, а котаракът го следваше по петите. Чуха, че вратата на хладилника се отвори.

— Онова студено пиле не е за котки! — провикна се Фрида, а после се обърна към Рубен: — Ти наистина ли си алергичен?

— Кихам и се изривам.

— Очевидно ще трябва да остане при мен.

— Не мога да повярвам — Фрида Клайн с домашен любимец?

— Не е домашен любимец. Това е моето наказание — каза тя. — А сега е време да тръгвате.

Фрида почти ги избута навън и когато вратата се затвори, облегна гърба си на нея, сякаш за да я държи затворена. Пое си дълбоко въздух, после още веднъж. Внезапно чу звук, който не можа да разпознае. Отвътре ли идваше, или отвън? Отдалеч или отблизо? Тя отвори вратата и само на няколко ярда от себе си видя купчина от тела. В първия момент не можа да разбере какво става, беше само смесица от възприятия: викове, ругатни, юмруци, удари. Вкопчени една в друга човешки фигури се търкаляха по земята. Пристъпвайки напред, тя видя как Рубен и Джоузеф се бият с някакъв непознат — нанасяха си удари, стискаха се за гушите. Фрида извика нещо несвързано и сграбчи някого — беше велуреното яке на Рубен. В същия миг една ръка я удари и я блъсна назад. Тя седна тежко на земята. Но след намесата й боричкането престана. Мъжете се изправиха, а Джоузеф се надвеси над нея.