Дар за бурята [bg]

Тогава от отворената ѝ уста се пръкна уродът, пораснал вътре в нея, но докато от очите ѝ бликваха сълзи, докато гърдите ѝ се раздираха от мъка, тя го обикна като всеки плод на утробата, прегърна го и се сля с болката, напълно убедена, че уродливото създание ще се превърне в най-важното нещо в живота ѝ, колкото и да предпочиташе да е умряла, за да не го почувства. Наведе се, отвори очи и през сълзи видя белите ръце, паднали в тъмночервената локва, красивото лице, белязано вече от печата на смъртта, полуотворената уста и побелелите устни, по които вече нямаше и помен от цвят. Усети в гърдите си толкова остро пробождане, че трябваше да ги притисне с ръце, за да го уталожи; едва тогава осъзна, че все още стиска пистолета, и го погледна изумено, питайки се какво да прави с него. Монтес коленичи до нея, внимателно изтегли оръжието от ръцете ѝ и погледна Сан Мартин. А той, роденият учител, човекът, който обожаваше да говори за работата си, стоеше безмълвен; посивялото му лице бе надянало безизразната маска на отчаянието и само в погледа му проблясваше нещо подобно на реакция, реакцията на човек, който не вярва на очите си. Беше сложил ръкавиците и оглеждаше безкрайно внимателно и подробно раните, като прекарваше нежно пръсти през сплъстените от кръвта коси с леко и непознато движение, което пораждаше у наблюдателя чувството, че иска да заличи с пръсти раните, да върне обратно в черепа дребните костици, сивата и лепкава материя, както и кръвта, обагрила всичко наоколо. Церемониал, който Монтес сметна за нов и който Сан Мартин прекъсна, за да погледне Амая; а тя, вече освободена от оръжието си, бе кръстосала ръце върху гърдите си в някакъв патетичен опит да си вдъхне сама утеха, който докторът изтълкува като върховно усилие да сдържи желанието си да докосне тялото, за да не замърси местопрестъплението. Сан Мартин срещна очите ѝ и се втренчи в тях покрусен, с изкривено лице и стиснати устни. Не каза нищо — не можеше. Фермин Монтес и доктор Сан Мартин никога не се бяха разбирали особено, на Монтес му се завиваше свят от клиничната терминология на патолога, а пък патологът смяташе, че полицаи като Монтес принадлежат към други времена и формирования. Но в този момент, докато гледаше облечените в ръкавици ръце на съдебния лекар, положени върху главата на Йонан, Монтес разбра, че Сан Мартин няма да може да направи тази аутопсия — докторът гледаше Амая и несъзнателно галеше Йонан, прекарвайки пръсти през косата му.