Дар за бурята [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-781-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дар за бурята [bg]». Краткое содержание книги:
— Комисарят, шефке. Казва, че джиесемът ви бил изключен.
Ето го обаждането. Малко по-късно, отколкото бе предполагала, но вече бе разменила няколко неудобни погледа с Клемос, който бе застанал до съдията още с влизането му.
— Да, нямам батерия — излъга.
Чу как комисарят ѝ обяснява, че целият ѝ екип е отстранен от разследването. Щял да го поеме Екип две от „Убийства“ в Памплона.
— Господин комисар, аз съм началник на отдел „Убийства“— възрази тя.
— Съжалявам, Саласар, няма да ви позволя да водите този случай. Не е редно, както сама знаете. На мое място и вие щяхте да вземете същото решение.
— Добре, но като началник на „Убийства“ очаквам да ме държите в течение.
— Това се подразбира от само себе си, аз пък очаквам да съдействате на Екип две във всяко отношение, с нужната информация и помощ за решаването на случая. — Преди да затвори, комисарят добави: — Инспектор Саласар… съжалявам за вашата загуба.
Тя благодари шепнешком и върна телефона на Ириарте.
33
Де да можеше светът да се свършва. Само че това не става дори когато обичан човек си тръгне завинаги. Неведнъж бе чела и чувала това изречение и сега пожела това да не е само израз, пожела го със същата сила, с която си пожелаваш да има Бог или истинска любов, защото в противен случай… Първите си уроци за смъртта бе научила още като дете, когато загуби любимата си амачи Хуанита, после дойде юношеството с кончината на баща ѝ и дори с онова, което замалко не доведе до собствената ѝ смърт. Когато някой, когото обичаш, си отиде, светът не се свършва, но се преобразува около теб така, сякаш оста на планетата се е изместила леко, по неусетен за другите начин, но дарявайки теб с прозорливост, която ти позволява да съзираш неподозирани преди аспекти от действителността, като изведнъж те превръща от зрител в сценичен работник и ти предоставя съмнителната чест да гледаш пиесата откъм тъмната част на сцената, частта, запазена за хората, които не играят в нея. Там са въжетата, възлите, лостовете, задвижващи декорите, и ненадейно откриваш, че отблизо всичко изглежда нереално, прашно и сиво. Актьорите са прекалено гримирани, пресилените им гласове се ръководят от отегчен суфльор, рецитиращ творба, в която за теб вече няма роля. Когато някой, когото обичаш, си тръгне завинаги, той става главен герой в спектакъл, на който си поканен, но без да познаваш сценария, защото, макар че Йонан Ечайде беше убит и скоро щеше да се озове на масата на Сан Мартин, неговото отсъствие щеше да е повече от осезаемо, като че ли бе още жив и сам режисираше пиесата.
Всичко я болеше — краката, гърбът, главата. Седнала в чакалнята на Института за съдебна медицина на Навара, тя си спомняше за многобройните случаи, в които бе виждала близките на жертвите да чакат, както тя чакаше сега. Обходи с поглед залата, наблюдавайки жестовете на своите колеги. Седнали един до друг, те си говореха шепнешком, с присъщия за траурните бдения тон, който върна мислите ѝ към групичката жени, събрани в дома на семейство Балярена. Стана и отиде до прозореца. Едрият пръхкав сняг бе покрил улицата с бяла пелена, приглушавайки звуците на града, който изглеждаше учудващо обездвижен от обилния снеговалеж. Тогава си помисли, че в Елисондо сега сигурно е много красиво, и повече от всичко на света ѝ се прииска да се прибере вкъщи. Монтес застана мълчаливо до нея и с извинителен жест ѝ подаде хартиена чаша с кафе. Тя я пое.