Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дар за бурята [bg]
Дар за бурята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дар за бурята [bg]

Электронная книга - «Дар за бурята [bg]». Краткое содержание книги:

Изминал е само месец от приключването на втория случай, при който инспектор Амая Саласар успява да си върне отвлечения син и да задържи сериен убиец. Животът като че ли се връща в нормалното си русло, но Амая чувства, че опасността не е отминала. И отново се оказва права. В полицията постъпват сведения за подозрителната ненадейна смърт на новородено момиченце в малкото селце Елисондо, край брега на река Бастан: изникват съмнения, че бебето е било удушено, бащата прави опит да открадне трупа, а прабабата свързва трагичното събитие с древна местна легенда за злия демон Ингума, дошъл да вземе поредната си жертва. Разследването на разигралите се светкавично събития ще доведе Амая и нейния екип до разкриването на редица подобни престъпления от миналото в същата долина и връзката им с порочни ритуали, извършвани скришом с години. Постепенно нестандартният полицай Амая Саласар ще подреди сложния пъзел от няколко привидно несвързани помежду си случаи и ще стигне до истинския източник на зловещите събития в долината на река Бастан. Баската писателка Долорес Редондо (р. 1969) е следвала право и… реставрации. В библиографията ѝ фигурират книги за деца, разкази и повести. През 2009 г. излиза дебютният й роман под заглавие „Los privilegios del ángel“ („Привилегиите на ангела“). „Невидимият пазител“ е първата книга от трилогията за Бастан, публикувана на испански от Дестино през 2013 г. Романът е преведен на 32 езика и постига зашеметяващ международен успех. Яркият талант на Редондо се потвърждава и от продълженията: „Зовът на костите“ и „Дар за бурята“. Писателката живее в Рибера Навара и вече работи върху следващия си роман.
1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 182
Перейти на страницу:

— Комисарят, шефке. Казва, че джиесемът ви бил изключен.

Ето го обаждането. Малко по-късно, отколкото бе предполагала, но вече бе разменила няколко неудобни погледа с Клемос, който бе застанал до съдията още с влизането му.

— Да, нямам батерия — излъга.

Чу как комисарят ѝ обяснява, че целият ѝ екип е отстранен от разследването. Щял да го поеме Екип две от „Убийства“ в Памплона.

— Господин комисар, аз съм началник на отдел „Убийства“— възрази тя.

— Съжалявам, Саласар, няма да ви позволя да водите този случай. Не е редно, както сама знаете. На мое място и вие щяхте да вземете същото решение.

— Добре, но като началник на „Убийства“ очаквам да ме държите в течение.

— Това се подразбира от само себе си, аз пък очаквам да съдействате на Екип две във всяко отношение, с нужната информация и помощ за решаването на случая. — Преди да затвори, комисарят добави: — Инспектор Саласар… съжалявам за вашата загуба.

Тя благодари шепнешком и върна телефона на Ириарте.

33

Де да можеше светът да се свършва. Само че това не става дори когато обичан човек си тръгне завинаги. Неведнъж бе чела и чувала това изречение и сега пожела това да не е само израз, пожела го със същата сила, с която си пожелаваш да има Бог или истинска любов, защото в противен случай… Първите си уроци за смъртта бе научила още като дете, когато загуби любимата си амачи Хуанита, после дойде юношеството с кончината на баща ѝ и дори с онова, което замалко не доведе до собствената ѝ смърт. Когато някой, когото обичаш, си отиде, светът не се свършва, но се преобразува около теб така, сякаш оста на планетата се е изместила леко, по неусетен за другите начин, но дарявайки теб с прозорливост, която ти позволява да съзираш неподозирани преди аспекти от действителността, като изведнъж те превръща от зрител в сценичен работник и ти предоставя съмнителната чест да гледаш пиесата откъм тъмната част на сцената, частта, запазена за хората, които не играят в нея. Там са въжетата, възлите, лостовете, задвижващи декорите, и ненадейно откриваш, че отблизо всичко изглежда нереално, прашно и сиво. Актьорите са прекалено гримирани, пресилените им гласове се ръководят от отегчен суфльор, рецитиращ творба, в която за теб вече няма роля. Когато някой, когото обичаш, си тръгне завинаги, той става главен герой в спектакъл, на който си поканен, но без да познаваш сценария, защото, макар че Йонан Ечайде беше убит и скоро щеше да се озове на масата на Сан Мартин, неговото отсъствие щеше да е повече от осезаемо, като че ли бе още жив и сам режисираше пиесата.

Всичко я болеше — краката, гърбът, главата. Седнала в чакалнята на Института за съдебна медицина на Навара, тя си спомняше за многобройните случаи, в които бе виждала близките на жертвите да чакат, както тя чакаше сега. Обходи с поглед залата, наблюдавайки жестовете на своите колеги. Седнали един до друг, те си говореха шепнешком, с присъщия за траурните бдения тон, който върна мислите ѝ към групичката жени, събрани в дома на семейство Балярена. Стана и отиде до прозореца. Едрият пръхкав сняг бе покрил улицата с бяла пелена, приглушавайки звуците на града, който изглеждаше учудващо обездвижен от обилния снеговалеж. Тогава си помисли, че в Елисондо сега сигурно е много красиво, и повече от всичко на света ѝ се прииска да се прибере вкъщи. Монтес застана мълчаливо до нея и с извинителен жест ѝ подаде хартиена чаша с кафе. Тя я пое.

1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 182
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)