Отровни думи [bg]

— Разбирам какво искате да кажете.

Комисар Брюкел въздъхна:

— Зло. Самото зло преследва тези пътешественици.

Гамаш бе принуден да се съгласи с мнението ѝ.

— Изглежда ли ви позната? Възможно ли е тази статуетка да е в списъка ви с откраднати произведения на изкуството?

— В него има хиляди предмети — усмихна се възрастната дама. — Всякакви неща, от картини на Рембранд до гравирани клечки за зъби.

— И мога да се обзаложа, че ги знаете наизуст.

Терез Брюнел се усмихна още по-широко и леко наклони глава. Главният инспектор я познаваше добре.

— В списъка няма нищо подобно. Щеше да ми направи впечатление.

— Може ли да се класифицира като произведение на изкуството?

— Ако искате да знаете дали е с висока стойност, бих казала, че е почти безценно. Ако нещо такова се бе появило на пазара, докато бях в Музея за изящни изкуства, щях веднага да го грабна. И да платя цяло състояние.

— Защо?

Брюнел погледна спокойния едър мъж пред себе си. Изглеждаше като учен. Лесно можеше да си го представи как се носи величествено из коридорите на някой старинен университет, надянал професорска тога и една от онези четириъгълни академични шапки, а по петите му вървят цял рояк жадни за знания студенти. Когато го срещна за първи път като лектор в полицейската школа, беше двайсет години по-млад, но и тогава изглеждаше внушително. Сега авторитетът му прилягаше още повече. Вълнистата тъмна коса на инспектора оредяваше и бе започнала да се прошарва на слепоочията, а килограмите му се увеличаваха. Също като неговото влияние.

Беше я научил на много. Но един от най-ценните му уроци бе, че трябва не просто да гледа, а и да слуша. Както я слушаше самият той сега.

— Онова, което прави една творба изключителна, не са нито цветовете, нито композицията, нито изобразеното на нея. Стойността няма нищо общо с това, което виждаме. Защо някои картини се смятат за шедьоври, а други, които може да са дори по-добре изпълнени, потъват в забрава? Защо някои симфонии остават любими на хората дори стотици години след смъртта на композитора?

Гамаш се замисли. Първо се сети за картина, небрежно поставена на статив, изложена след вечеря преди няколко дни. На лошо осветление и без рамка.

Въпреки това можеше да я гледа цяла вечност.

На платното бе изобразена възрастна жена, тръгнала някъде напред, но извърнала глава назад.

Усетил бе копнежа ѝ. Докато се взираше в портрета, бе изпитал същата болка, която го бе жегнала право в сърцето и докато разглеждаше дърворезбата. Клара не бе нарисувала просто едно лице или дори чувство. Беше създала цял един свят с картината си.

Ето това бе шедьовър.

Изведнъж изпита силно съчувствие към Питър. Дълбоко в себе си се надяваше, че той вече се е отказал да се съревновава с жена си. Клара дори не бе на същото бойно поле.

— Това — посочи комисар Брюнел дърворезбата с перфектно лакиран нокът — ще се помни дълги години след смъртта ни. И дълго след като от това очарователно село не е останало нищо освен прах.