Отровни думи [bg]

— Не мисля. Струва ми се, че пише Anno 1738 — напрегна очи възрастният следовател, — Карло някой си, Fece in Cremona110. — Свали очилата и погледна Терез Брюнел. — Говори ли ви нещо?

Тя се усмихваше, а лъкът все още бе в ръката ѝ.

— Карло Бергонци. Бил е лютиер111. Най-добрият ученик на Страдивари.

— Значи не е от най-скъпите цигулки? — попита Бовоар, който бе чувал за Страдивари, но за този, другия — никога.

— Творчеството на неговия учител се цени повече, но инструмент, създаден от Бергонци, струва поне милион.

— Бергонци? — учуди се Моран.

— Да. Чували ли сте за тези цигулки?

— Не съвсем, но открихме и оригинални нотни листове с музика за цигулка. Към тях беше приложена бележка, в която се споменаваше някой си Бергонци. — Моран отиде до етажерката с книги и започна да ровичка, докато накрая извади купчина нотни листове и картичка. Връчи ги на комисар Брюнел, тя им хвърли един поглед и ги предаде на Гамаш.

— Имате ли представа на какъв език е? — попита дамата. — Не е руски, нито гръцки.

Гамаш се зачете. Картичката бе адресирана до Б, споменаваше се Бергонци, а подписът бе само инициал — Ш. Останалото не се четеше, макар че навярно съдържаше нежни и умилителни думи. Датата бе 8 декември 1950 година.

— Възможно ли е Б да е жертвата?

Главният инспектор поклати глава:

— Има разминаване в датите. По това време едва ли е бил роден. Предполагам, че няма как Б да е съкратено от Бергонци, нали?

— Не, за него е твърде късно. Отдавна е бил мъртъв. Значи трябва да разберем кои са Б и Ш и защо нашият човек е пазел нотите и картичката — заяви Брюнел. Погледна нотните листове и се усмихна. Подаде ги на Гамаш и посочи най-горния ред. Музиката бе композирана от някого с инициали Б. М.

— Така — изрече главният инспектор, като вдигна очи от листовете. — Това е оригинал на музикално произведение, композирано от Б. М. Приложената бележка е била адресирана до Б и в нея се говори за цигулка на Бергонци. Изглежда логично, че Б е свирел на цигулка и е композирал, а някой с инициал Ш му е направил този подарък. — Гамаш кимна към музикалния инструмент. — Е, кой е бил Б. М. и защо неговата композиция и цигулката му са попаднали у жертвата на убийството?

— Става ли за нещо? — обърна се Брюнел към Моран. Гамаш му подаде нотните листове.

Младият полицай стоеше с леко отворена уста и влажни плътни устни, а изражението му бе по-малоумно от обичайното. Вгледа се в нотите и си затананика. Сетне вдигна поглед.

— Изглежда добре.

— Изсвири я — нареди Гамаш и му връчи цигулката, оценена на поне един милион долара. Моран я прие с неохота. — Свирил си на нея снощи, нали? — попита началникът.

— Какво си направил? — викна Бовоар.

Моран се обърна към него:

— Вече бяхме взели отпечатъци и бяхме направили снимки. Казах си, че няма значение.

— Да не би да си жонглирал с порцелановия сервиз или да си тренирал бейзбол с кристалните чаши? Веществените доказателства не се пипат.

— Съжалявам.