Отровни думи [bg]

Гамаш спря АТВ-то точно преди последния завой на пътеката. С комисар Брюнел слязоха от машината и продължиха пеша. В сърцето на гората светът бе друг, а детективът искаше да покаже на колежката си атмосферата, в която бе избрала да живее жертвата. Един свят на хладни сенки и разсеяна светлина, тежки и наситени аромати на гниене. Свят на създания, които оставаха невидими, но се чуваше как шумолят, докато се шмугват и се скриват някъде.

Гамаш и Брюнел напълно осъзнаваха, че са чужди тук.

И все пак мястото не ги посрещаше заплашително. Сега не. След дванайсет часа, когато слънцето залезе, всичко щеше да се промени.

— Вече разбирам думите ви — огледа се Брюнел. — Лесно е човек да живее тук и никой да не го намери. Много е спокойно, нали?

В тона ѝ се долавяше почти копнеж.

— Вие способна ли сте да живеете тук? — попита Гамаш.

— Всъщност мисля, че да. Това изненадва ли ви?

Инспекторът замълча, но се усмихна, докато крачеше.

— Не ми трябва много — добави дамата. — Преди имах нужда от какво ли не. Когато бях млада. Пътувания до Париж, хубав апартамент, красиви дрехи. Сега имам всичко това. И съм щастлива.

— Но не защото притежавате всички тези неща — предположи Гамаш.

— С годините усещам, че ми трябва все по-малко. Наистина вярвам, че бих могла да живея тук. Между нас казано, Арман, част от мен копнее за това. А вие?

Той кимна и пред погледа му се появи обикновената малка колиба. Една стаичка.

— В къщата си имах три стола: един за усамотяване, два за другаруване, три за общуване — цитира главният инспектор.

— „Уолдън“. А вие колко стола искате?

Гамаш се замисли.

— Два. Нямам нищо против общуването, но ми трябва само един човек.

— Рен-Мари — кимна Терез. — И на мен ми стига Жером.

— Знаете ли, че в колибата намерихме първо издание на „Уолдън“?

Спътницата му ахна:

— Incroyable107. Кой ли е бил този човек, Арман? Имате ли представа?

— Никаква.

Детективът спря, Брюкел — също. Проследи погледа му.

Отначало ѝ беше трудно да я види, но постепенно очите ѝ привикнаха и успя да различи обикновената дървена къщурка. Сякаш се бе материализирала специално за тях. И сега ги канеше да влязат.