Отровни думи [bg]

Тя бе опетнила миналото, а той — бъдещето им.

Хубав екип бяха, няма що.

— Съжалявам — промълви Карол и протегна ръце към сина си. Марк мълчаливо се приближи и почти рухна в обятията ѝ. Бе доста по-висок от нея, но тя го притисна към себе си и разтри с длани гърба му, докато му шепнеше: — Нищо, нищо.

Седнаха, а на масата между тях имаше поднос с кроасани и бурканче ягодово сладко. Тази сутрин светът изглеждаше много зелен и свеж — от върховете на високите кленови дървета и дъбовете чак до ливадата. Марк наля кафе в чашките, а Карол придърпа наметката от мохер по-плътно около раменете си и се загледа в конете, които пасяха на полето и от време на време вдигаха глава. Оглеждаха се в един ден, който не бяха орисани я доживеят, в един свят, който трябваше да са напуснали преди два дни. Дори и сега, обвити в мъгла, изглеждаха на прага между двата свята.

— Почти приличат на коне — обади се Марк, — ако ги погледнеш с присвити очи.

Карол се извърна към сина си и се засмя. Той кривеше лице, мижеше и се мъчеше да превърне създанията на ливадата във великолепните ловни коне, които бе очаквал.

— Ама наистина, онова кон ли е? — посочи към Честър, който на плахата утринна светлина изглеждаше като камила.

На възрастната жена изведнъж ѝ стана много тъжно, че може да се наложи да напуснат тази къща, прогонени от собствените си постъпки. Градината никога не ѝ се бе струвала по-прекрасна, а с времето щеше да става още по-хубава. Различните растения щяха да цъфтят, да се преплитат и да зреят заедно.

— Най-много ме притеснява онзи. — Марк посочи най-тъмния кон, който стоеше настрана от останалите. — Гръм.

— Ах, да. — Карол се размърда неловко и погледна. — Относно този кон…

— Нямам нищо против, че захапа татко, но какво ще стане, ако реши да стори същото с някой от гостите ни?

Жената едва сдържа усмивката си. Да види Великия с конски лиги по рамото май беше единственото хубаво нещо в предишния ужасен ден.

— Какво предлагаш? — попита.

— Не знам.

Карол замълча. И двамата знаеха какво има предвид Марк. Ако конят не се научеше на обноски до един месец, трябваше да го пратят обратно в кланицата преди Деня на благодарността.

— Злочести понита миньорски — промърмори тя — и зайци, от ловджии уловени.

— Pardon? — учуди се Марк.

— Името му, ъъъ… всъщност не е Гръм. Казва се Марк.

— Шегуваш се.

Но никой от тях не се засмя. Мъжът отправи поглед към полето, към злобното, обезумяло животно, което странеше от останалите. Черно петно насред мъгливата ливада. Като недоразумение. Грешка на природата.

Още един Марк.

По-късно, когато Марк и Доминик излязоха да напазаруват хранителни продукти и строителни материали, Карол намери четири моркова в кухнята и отиде с тях при конете, които в началото я посрещнаха с недоверие. Но първо Бръшлян, после Макарони и накрая Честър колебливо се приближиха към възрастната жена и внимателно поеха морковите от дланта и с устни, сякаш я целуваха.