Отровни думи [bg]

Клара се наведе към тях.

— Вижте лицата им! — Художничката вдигна очи и срещна погледа на инспектора. — Толкова са красиви!

Гостът кимна. Така си беше. Не само чертите им. Радостта и жизнеността им ги правеха толкова привлекателни.

— Ако позволите — посегна Питър и щом получи разрешение от Гамаш, взе в ръце една от статуетките и я обърна. — Написано е нещо, но не го разбирам. Дали е подпис?

— Вероятно е нещо такова — потвърди детективът. — Още не сме разгадали значението на буквите.

Художникът разглеждаше съсредоточено двете дърворезби — кораба и брега.

— Убитият ли ги е направил?

— Така предполагаме.

Макар че останалите находки в колибата бяха толкова ценни, че главният инспектор нямаше да се изненада, ако статуетките се окажеха творби на Микеланджело. Разликата бе, че другите предмети бяха поставени на видно място, а тези бяха скрити от жертвата. Бяха някак различни.

Докато Гамаш наблюдаваше съпрузите Мороу, забеляза, че първо усмивката на Клара се стопи, а после и Питър посърна. В един миг и двамата изглеждаха почти нещастни. Определено им беше неловко. Клара се въртеше на стола си. На художниците им бе отнело доста по-малко време, отколкото на полицаите от Sûreté, да доловят, че нещо не е наред. Детективът не се изненада. Домакините му бяха творци и се предполагаше, че са по-чувствителни.

Дърворезбите излъчваха радост и възторг. Но под повърхността имаше още нещо. Една по-мрачна и минорна нотка.

— Какво има? — попита Гамаш.

— Нещо не е наред тук — промърмори Клара. — Нещо сякаш не се връзва.

— Можете ли да определите какво?

Съпрузите продължиха да се взират в двете творби, сетне се спогледаха. Накрая се обърнаха към Гамаш.

— Съжалявам — каза Питър, — понякога в произведенията на изкуството нещата са на подсъзнателно ниво, дори без творецът да е имал конкретно намерение. Някоя пропорция е леко изместена. Някой цвят не си хармонира добре с останалите.

— Мога да ви кажа едно — намеси се Клара. — Това са прекрасни творби.

— По какво си личи? — попита инспекторът.

— Предизвикват силни емоции. Характерно е за всички велики произведения на изкуството.

Художничката отново се вгледа в дърворезбите. Дали не бяха наситени с прекалено много радост? Това ли беше проблемът? Дали прекалените дози красота, възторг и надежда въздействаха смущаващо?

Помисли малко и си каза, че едва ли е така. Не, имаше нещо друго в тези две творби.

— Което ми напомня — обади се Питър. — Нямаш ли среща с Дени Фортен след няколко минути?

— Ох, по дяволите, по дяволите, по дяволите! — трепна Клара и скочи от стола.

— Няма да ви отнемам повече време. — Гамаш стана и се зае да увива статуетките в кърпите.

— Имам идея — каза художничката, щом догони главния инспектор и застана до него на вратата. — Мосю Фортен навярно разбира от скулптура повече от нас. Няма начин да знае по-малко всъщност. Може ли да му покажа едната?