Отровни думи [bg]

Терез Брюнел работела като директор по придобиване в световноизвестния музей на изящните изкуства в Монреал, но тайната ѝ страст била разрешаването на загадки. Всякакъв вид загадки. Когато децата ѝ заминали в колеж, тя веднага отишла в централата на Sûreté и подала молба да я наемат на работа. Нима имало по-голяма загадка от разрешаването на криминални случаи? И тогава, докато се обучавала в полицейската школа при главен инспектор Арман Гамаш, открила още една загадка и своята нова страст. Човешкия ум.

Сега дамата заемаше по-висока длъжност от някогашния си ментор и управляваше отдела по имуществени престъпления. Вече минаваше шейсет, но бе изпълнена с енергия както винаги.

Гамаш сърдечно стисна ръката ѝ:

— Комисар Брюнел.

Терез Брюнел и съпругът ѝ Жером често гостуваха у семейство Гамаш за вечеря или обяд, а понякога ги посрещаха като домакини в апартамента си на улица „Лорие“. Но на работа двамата колеги се обръщаха един към друг с „главен инспектор“ и „комисар“.

Детективът се обърна към полицай Лакост, която също се бе изправила, когато го видя да влиза.

— Имаме ли нещо ново?

Тя поклати глава отрицателно:

— Но преди малко им позвъних. Резултатите от лабораторията ще излязат всеки момент.

— Bon. Merci. — Главният инспектор кимна на младата жена, която седна пак на компютъра си. После отново се извърна към комисар Брюнел: — Очакваме анализа на пръстовите отпечатъци. Наистина съм много благодарен, че пристигнахте толкова бързо след обаждането ми.

— C’est un plaisir105. А и има ли нещо по-увлекателно? — Дамата го поведе към конферентната маса и като се приближи до него, прошепна: — Voyons, Арман, това истина ли е?

Посочи снимките, разпръснати по плота.

— Да — прошепна ѝ Гамаш. — Може би ще ни трябва и помощта на Жером.

Жером Брюнел, вече пенсиониран лекар, отдавна споделяше страстта на съпругата си към загадките, но докато нейната склонност бяха разплита мистериите на човешкия ум, него определено го привличаха повече шифрите. Кодовете. Удобният му и леко хаотичен кабинет бе в дома му в Монреал и там той посрещаше отчаяни дипломати и специалисти по сигурност. Понякога разбиваше тайнствени кодове, а друг път ги създаваше.

Беше жизнерадостен и образован мъж.

Гамаш извади едната дървена статуетка от чантата си, разопакова я и я сложи върху плота. Щастливите пътешественици отново заплаваха по заседателната маса.

— Много хубаво — отбеляза Брюнел, сложи си очилата и се наведе по-близо. — Наистина хубаво — промърмори на себе си, докато разглеждаше творбата, без да я докосва. — Красива изработка. Който и да е авторът, вижда се, че познава дървото и има усет към него. Познава и изкуството.