Отровни думи [bg]

— Те се извисяват и до днес.

— Щяха да се извисяват, ако повечето не бяха унищожени в края на XIX век от правителството или от църквата. Но все още може да се види един чудесен екземпляр в Музея на цивилизацията в Отава.

И двамата доловиха иронията.

— Е, какво правиш тук? — обърна се Брюнел към скулптурата. — И от какво толкова се страхуваш?

— Защо ѝ говорите така?

Полицай Лакост също вдигна поглед, докато работеше на бюрото си, защото и тя искаше да узнае отговора.

— Не може да не сте усетили същото, Арман. — Обърна се към него по име, което бе знак, че макар да изглеждаше спокойна, всъщност беше озадачена. — Има нещо студено в тази творба. Не ми се иска да кажа „зло“…

Гамаш наклони глава изненадано. Не чуваше често думата „зло“, освен в проповедите на свещениците. Брутално, злобно, жестоко — да. Дори ужасно — разследващите често говореха за ужасни престъпления.

Но никога за „зло“. И все пак Терез Брюнел бе блестящ следовател, майстор в разплитането на загадки и престъпления и негова приятелка, защото предпочиташе лично да се убеди в нещо, вместо да вярва на общоприетото.

— Зло? — обади се Лакост от бюрото си.

Комисар Брюнел погледна младата полицайка:

— Казах, че не ми се иска да го наричам така.

— И все още ли е така? — попита Гамаш.

Брюнел отново взе статуетката в ръце, вдигна я на нивото на очите си и се вгледа в миниатюрните пътници. Всички бяха облечени като за дълъг път: бебетата бяха увити в одеяла, жените носеха вързопи с хляб и сирене, мъжете изглеждаха силни и решителни. Всички се взираха някъде напред, очакваха нещо прекрасно. Изработката бе фина и изящна.

Дамата повъртя дърворезбата в ръце, а после изведнъж я дръпна далеч от себе си, сякаш я бе ухапала по носа.

— Какво има? — възкликна Гамаш.

— Намерих червея — отвърна Брюнел.