Измамна светлина [bg]

— Вярно е — каза Сюзан, — понякога демонът побеждава. Понякога не можем да се изправим очи в очи с истината. Просто е прекалено болезнено.

— Какво се случва тогава?

Жената бръскаше тревата с ходило и вече не гледаше към красивата градина.

— Чували ли сте някога за Хъмпти Дъмпти, господин инспектор?

— Детското стихотворение? Преди години го четях на децата си.

Даниел го обожаваше, спомни си Гамаш. Искаше да му го четат отново и отново. Никога не му омръзваха илюстрациите с глуповатото яйце и благородния крал с неговите коне и царедворци, които вечно препускаха да го спасят.

Ами Ани? Тя плачеше. Лееше сълзи безспирно и ризата на Гамаш подгизваше, докато притискаше момиченцето към себе си. Люлееше дъщеря си. Опитваше се да я успокои. Много пъти минаха през това, докато разбере какъв е проблемът. После всичко се изясни. Малката Ани — едва на четири, не можеше да понесе мисълта, че Хъмпти Дъмпти е толкова счупен. Че никога няма да се оправи. Че е ранен твърде лошо.

— Това е алегория, разбира се — заяви Сюзан.

— Искате да кажете, че господин Дъмпти никога не е съществувал? — попита детективът.

— Точно това имам предвид, господин главен инспектор. — Усмивката на жената угасна и тя измина няколко крачки в мълчание. — Подобно на Хъмпти Дъмпти, някои хора са твърде повредени, за да се излекуват.

— Като Лилиан?

— Тя се лекуваше. Мисля, че щеше да се оправи. Със сигурност работеше здраво по въпроса.

— Но…? — подкани я да продължи инспекторът.

Сюзан направи още няколко крачки.

— Лилиан бе увредена и много объркана. Но бавно започваше да слага живота си в ред. Проблемът не беше в това.

Детективът се чудеше какво се опитва да му каже тази жена, която бе толкова гръмогласна и в същото време така предана. И реши, че е разбрал.

— Тя не е била Хъмпти Дъмпти — изрече предположението си Гамаш. — Не е падала от стената. А е бутала другите. Други са падали тежко благодарение на Лилиан.

До него Сюзан Коутс кимаше едва забележимо на всяка крачка.

— Съжалявам, че се забавих толкова — каза Клара, щом се появи иззад люляковия храст в единия ъгъл на къщата. — Взех тези неща от Мирна. — Вдигна панделката и "пурата" от сушени билки и срещна смутените погледи на Сюзан и Гамаш.

— Що за ритуал е това? — попита инспекторът с неуверена усмивка.

— За пречистване. Искате ли да се присъедините?

Детективът се поколеба, после кимна. Познаваше ритуала.

Група селяни го бяха правили по местата на предишни убийства. Но за пръв път се случваше да го поканят. Е, достатъчно тамян бяха кадили край него в католическата му младост, та едва ли би могло да е по-зле.

За втори път през последните два дни Клара запали салвията и бизонската трева. Внимателно насочи ароматния пушек към напрегнатата възрастна жена, разнесе го с плавни движения над главата и надолу по тялото й. За да я избави от всякакви негативни мисли и лоша енергия, обясни на глас.

После дойде ред на Гамаш. Художничката се обърна към него. В изражението му се четеше лека насмешка, но като цяло изглеждаше отпуснат и съсредоточен. Клара насочи към него пушека, който го обгърна като сладък облак, а после изчезна с ветреца.