Измамна светлина [bg]

— Тайните на Лилиан бяха не по-лоши от на всеки друг — каза Сюзан. — Или поне онези, които е споделяла с мен. Малко дългове, малко кражби от магазини. Крала пари от чантата на майка си. Пробвала наркотици, изневерила на мъжа си. Докато била в Ню Йорк, често крадяла от касата на шефа си и задържала част от бакшишите само за себе си.

— Нищо сериозно — вметна Гамаш.

— Никога не е. Повечето от нас се провалят заради купчина дребни прегрешения. Миниатюрни неща, които се трупат и трупат, докато накрая се срутим под тежестта им. Сравнително лесно е да избягваш големите лоши постъпки, но точно стоте маловажни злини те докопват накрая. Ако достатъчно дълго се вслушваш в хората, осъзнаваш, че най-ужасното не е плесницата или ударът с юмрук, а прошепнатата клюка, презрителният поглед. Обърнатият гръб. От това се срамуват онези, които имат някаква съвест. И за да го забравят — пият.

— А хората без съвест?

— Те не стигат до Организацията на анонимните алкохолици. Нямат усещането, че нещо не им е наред.

Гамаш се замисли.

— Намекнахте, че Лилиан може да е имала тайни, които е запазила за себе си. Смятате ли, че е премълчала нещо?

Главният инспектор не гледаше събеседничката си. Смяташе, че хората стават по-словоохотливи, когато им се предостави въображаемото усещане за лично пространство. Вместо това се вторачи пред себе си, към розите и орловите нокти, плъзнали нагоре по градинската беседка под милувката на мекото следобедно слънце.

— Някои успяват да изхвърлят всичко от първия опит — каза Сюзан. — Но повечето се нуждаят от време. Не че умишлено крият нещо. Понякога са го заровили толкова дълбоко, че дори не се сещат за него.

— Докато…?

— Докато то с нокти започне да си проправя път обратно навън. Дотогава незначителната дреболия е станала почти неузнаваема. Превърнала се е в нещо огромно и смърдящо.

— Какво се случва тогава? — попита главният инспектор.

— Тогава имаме избор — отвърна Сюзан. — Можем да погледнем истината право в очите. Или да я заровим обратно. Или поне да се опитаме.

За случайния наблюдател изглеждаха като стари приятели, потънали в сладки приказки за литература или за последния концерт в селския клуб. Но по-бдителните биха забелязали израженията им. Не печални, но може би твърде мрачни за този прекрасен слънчев ден.

— Какво се случва, ако хората се опитат да я заровят обратно? — поинтересува се Гамаш.

— Не знам как е при останалите, но за алкохолиците е фатално. Тайна, която е толкова прогнила, ще те накара да посегнеш към чашката. А тя ще те вкара в гроба. Преди това обаче ще ти вземе всичко — любимите хора, работата, дома. Достойнството. И накрая живота ти.