Измамна светлина [bg]

— Здравейте — колебливо поздрави Клара. Зададе се от вратата на кухнята и вървеше към тях.

Сюзан веднага се обърна и се вторачи в художничката, после тръгна към нея с протегнати ръце.

— О, така съжалявам. Трябваше да почукам на вратата ви и да поискам разрешение, а не просто да се натреса в двора ви. Не знам защо не го направих. Казвам се Сюзан Коутс.

Докато жените си разменяха поздрави и разговаряха, Гамаш отново погледна към градината. Към молитвената пръчка, забита в земята. И си спомни какво бе открила Мирна под нея.

Жетон на начинаещия. От Организацията на анонимните алкохолици.

Доскоро смяташе, че жетонът е принадлежал на жертвата, но вече се колебаеше. Дали пък не е бил на убиеца? И обясняваше ли това присъствието на Сюзан в градината, без да поиска разрешение?

Дали жената не търсеше тъкмо изгубения жетон, собствения си изгубен жетон? Без да си дава сметка, че разследващите вече са го намерили?

Художничките се приближиха към него. Клара тъкмо разказваше как е открила тялото на Лилиан.

— Приятелки ли бяхте? — попита домакинята, щом приключи.

— Нещо такова. Имахме общи приятели.

— Вие художник ли сте? — попита Клара и огледа премяната на по-възрастната жена.

— Кажи-речи — засмя се Сюзан. — Но съм доста далеч от нивото ви. Позволявам си да считам картините си за интуитивни, но критиците ги смятат за съвсем друго нещо.

Жените се засмяха.

Зад тях, видими само за Гамаш, панделките на молитвената пръчка се разлюляха, сякаш и те се смееха.

— Е, критиците с години наричаха моите съвсем друго нещо — призна Клара. — Но в повечето случаи просто мълчаха. Дори не ги забелязваха. Това е първата самостоятелна изложба в живота ми.

Двете продължиха да си говорят на творчески теми, а Гамаш ги слушаше. Това бе летопис за живота на художника. За баланса между егото и творението. За борбата между егото и творението.

За опитите да не приемаш нещата навътре. И да не успяваш.

— Не присъствах на вернисажа ви — призна Сюзан. — Твърде префинено за моя вкус. Аз съм от онези, които по-скоро сервират сандвичите, отколкото да ги хапват, но чувам, че било великолепно. Поздравления. Планирам да посетя изложбата при първа възможност.

— Можем да отидем заедно — предложи Клара. — Ако желаете.

— Благодаря — отвърна по-възрастната жена. — да бях знаела, че сте толкова мила, щях да цъфна в градината ви още преди години. — Огледа се и притихна.

— За какво си мислите? — попита домакинята.

Сюзан се усмихна.

— За контрастите. За проявата на жестокост тук, където цари такова спокойствие. И където се е случило нещо толкова грозно.

Всички се огледаха наоколо. И най-сетне спряха поглед върху мястото, опасано с жълта лента.

— Какво е онова там?

— Молитвена пръчка — обясни Клара.

Тримата се вторачиха в преплетените панделки. Тогава на домакинята й хрумна идея. Обясни ритуала, после попита: