Измамна светлина [bg]

— А те? — Гамаш едва забележимо кимна към двамата творци, които седяха на верандата на пансиона и ги наблюдаваха.

— Полет и Норман? Не, не ги е споменавала. Но не бих се изненадала, ако е дължала извинение и на тях. Не е била особено мила, когато е пиела.

— Или пишела. Иде му отвътре да твори с такава лекота, както облекчава физиологичните си нужди — цитира Гамаш.

— О, и вие го знаете, така ли?

— Вие също, очевидно.

— Всеки художник в Квебек го знае. Беше най-величественият момент на Лилиан. Като критик, имам предвид. Нейният шедьовър. Почти перфектното публично убийство.

— Знаете ли за кого се отнася?

— Вие не сте ли наясно?

— Щях ли да питам, ако знаех?

Сюзан внимателно го изгледа.

— Може би щяхте. Много сте хитър, така ми се струва. Но не, не знам.

Почти перфектно публично убийство. Било е точно това. С едно изречение Лилиан бе нанесла смъртоносен удар. Дали жертвата е чакала десетилетия, за да й върне услугата?

— Нещо против да се присъединя към вас?

Твърде късно. Мирна вече се бе настанила, а веднъж седнала, никой не можеше да я помести оттам.

Бовоар я погледна. Не особено предразполагащо.

— Добре. Няма проблем.

Инспекторът огледа терасата. Неколцина други клиенти седяха по масите на припек и пийваха бира, лимонада или студен чай. Ала имаше и свободни места. Защо книжарката бе решила да седне при него?

Единственият възможен отговор бе тъкмо онзи, от който се ужасяваше.

— Как сте? — попита тя.

Жената искаше да си бъбрят. Бовоар отпи дълга глътка от бирата си.

— Добре съм, благодаря.

Мирна кимна и взе да рисува с пръст по изпотената си бирена чаша.

— Денят е приятен — каза накрая.

Жан Ги продължи да се взира пред себе си, не си струваше да й отговаря. Може би щеше да схване намека. Искаше да остане сам с мислите си.

— За какво мислите?

Сега вече се обърна към нея. Погледът й излъчваше кротост. Заинтригуван, но не проницателен. Не изпитателен.

Закачлив, приятен поглед.

— За случая — излъга той.

— Разбирам.

Обърнаха поглед към затревения площад. Там нямаше голямо движение. Рут мяташе камъчета по птиците, неколцина селяни работеха в градините си. Един разхождаше куче. А главният инспектор вървеше по черния път в компанията на странна жена.

— Коя е тя?

— Познавала е мъртвата — обясни Бовоар. Нямаше нужда от много приказки.

Мирна кимна и си взе едро кашу от купичката със смесени ядки.

— Радвам се, че главният инспектор изглежда доста по-добре. Дали се е възстановил, как мислите?

Разбира се. Отдавна.

— Е, трудно би могло да е отдавна — не без основание отбеляза тя. — Като се има предвид, че се случи малко преди Коледа.

Само толкова ли, запита се смаян Бовоар. Едва шест месеца? Струваше му се преди цяла вечност.

— Ами добре е, също като мен.

— Дърт, отвратителен, безсрамен, разярен егоист? Определението на Рут за "добре"?