![Измамна светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/1/izmamna-svetlina-bg-download.jpg)
Измамна светлина [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #7
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-440-3
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Измамна светлина [bg]». Краткое содержание книги:
— Цялата отрицателна енергия е премахната — изрече, докато пречистваше и себе си. — Няма я.
Де да беше толкова лесно, казаха си всички наум.
После Клара им даде панделки, покани ги да се помолят безмълвно за Лилиан и да ги завържат за пръчката.
— Ами жълтата лента? — попита Сюзан.
— О, тя е без значение — заяви художничката. — Може да се каже, че е по-скоро съвет, отколкото заповед. Пък и познавам човека, който я сложи.
— Некомпетентен е — вметна Гамаш, свали надолу лентата за Сюзан и сам я прекрачи след нея, — но добронамерен.
На излизане от Трите бора полицай Изабел Лакост намали скоростта почти докрай. Пътуваше към Монреал, за да помогне за издирването на рецензиите от Лилиан Дайсън в архива на "Прес". За да открие за кого бе написана онази конкретна злобна критика.
Докато шофираше покрай къщата на семейство Мороу, видя нещо, което й се стори невъзможно. Ръководен кадър от Sûreté du Québec шепнеше молитва с пръчица в ръка.
Усмихна се. С радост би се присъединила към него. Често се случваше да изрече молитва на местопрестъпление. Когато всички си тръгнеха, Изабел се връщаше. За да каже на мъртвите, че не са забравени.
Този път обаче явно бе ред на главния инспектор. За какво ли се молеше? Сети се как бе държала окървавената му ръка и реши, че лесно може да отгатне.
Главен инспектор Гамаш положи дясната си ръка върху пръчката и прочисти съзнанието си. После завърза панделката и отстъпи назад.
— Казах молитвата за търпение — сподели Сюзан. — А вие? Детективът обаче предпочете да не им казва за какво се е молил.
— А вие? — обърна се възрастната жена към домакинята. Беше властна и досадно любопитна, забеляза Гамаш. Запита се дали това са добри качества за наставник.
Клара също като инспектора мълчеше.
Но вече знаеше отговора.
— Налага се да ви оставя за малко. Ще се видим по-късно — заяви. Сетне припряно тръгна към къщата. Трябваше да побърза. Вече бе пропиляла твърде много време.
ГЛАВА ОСЕМНАЙСЕТА
— Сигурна ли си, че не мога да дойда с теб? — Питър следваше Клара по алеята към колата, паркирана пред портата на къщата.
— Няма да се бавя. Просто трябва да свърша нещо в Монреал съвсем набързо.
— Какво? Не мога ли да ти помогна?
Отчаяно се опитваше да й докаже, че се е променил. Но хладната й любезност беше показателна. Съпругата му, която имаше толкова много вяра, най-сетне бе изгубила всичката си вяра в него.
— Не. Забавлявай се тук.
— Обади се, като стигнеш — извика след колата Питър, но нямаше представа дали Клара го е чула.
— Къде отива?
Художникът се обърна и видя зад себе си инспектор Бовоар.
— В Монреал.
Младият детектив вдигна вежди, но не каза нищо. После тръгна към бистрото и неговата тераса.
Питър проследи с поглед как мъжът се настани съвсем сам на маса под синьо-жълт чадър с рекламен надпис "Кампари". Оливие мигновено се появи отвън, все едно бе личният иконом на инспектора. Бовоар взе предложените две менюта, поръча си напитка и се отпусна.
Художникът завиждаше на това. Да седиш сам. Съвсем сам. И да не ти липсва компания. Завиждаше почти толкова, колкото на хората в група по двама, трима или четирима, които се чувстваха добре в присъствието на останалите. За него самия единственото по-лошо от това да е в компания, бе да е сам. Освен ако не беше сам в ателието си. Или с Клара. Само двамата.
Сега обаче тя го бе зарязала да стърчи край пътя.
И Питър Мороу не знаеше какво да прави.
— Вашият човек ще се вкисне, че бавите обяда му. — Сюзан кимна към бистрото.
На тръгване от градината на Клара бяха решили да се разходят около затревения площад. Рут седеше на пейка в самия му център. Най-мощният източник на гравитация в Трите бора.
Възрастната поетеса се взираше в небето и Гамаш се запита дали молитвите действително получават отговор. Той също вдигна поглед нагоре, както направи и когато ръката му лежеше върху пръчката.
Ала небето остана пусто и безмълвно.
Сетне сведе очи обратно към земята и съзря Бовоар, седнал с лице към тях на маса в бистрото.
— Не изглежда щастлив — отбеляза Сюзан.
— Той никога не е щастлив, като е гладен.
— Готова съм да се обзаложа, че често е гладен — подхвърли жената. Главният инспектор я погледна. Очакваше да види вездесъщата й усмивка, но с изненада установи, че е напълно сериозна.